Тъжната история на малката сляпа Нинджа трогна много сърца.
Но само един човек посмя да направи крачката към нея.
Розета Бичева е новата стопанка на мъничката Ниня, а това е нейното послание към всички, които се боят да осиновят недъгаво животинче:
Какво е да си недъгав…
Такъв „етикет“ слагаме на хора или същества около нас, невлизащи в категорията физическа или психическа „норма“ според обществото. Едва ли много от нас са се замисляли за многото средства, с които природата е надарила всеки, за да компенсира някакви липси и да възстанови хармонията в себе си и тази с околните.
В живота си съм се сблъсквала нееднократно с хора с физически недъзи и всеки път съм се удивлявала на борбеността им, на хъса, с който живеят и постигат целите си, на вниманието към околните, разбирането, което можеш да срещнеш у тях …. Най-качественият ЧОВЕК, когото съм познавала, беше в инвалидна количка от 19 годишна възраст, но това не му бе попречило да стане един от най-добрите преподаватели по математика в БГ и да помага на хиляди млади хора да влезнат в университет, стъпили на здрава основа от знания.
При животните осакатяването, в повечето случаи, е смъртна присъда с отложено изпълнение. Поне за свободно живеещите в града…. Но животинките с някакви физически липси развиват толкова силно други свои сетива и способности, че в един момент недъга им престава да бъде пречка за нормалния им живот. Само обаче ако някой им осигури малко внимание в началото, подкрепа и обич. И съдействие, разбира се. Все същите неща, от които има нужда един човек с физически проблеми. Все същите чувства и внимание, от които има нужда всеки от нас, физически и психически здрав или не, през целия си живот.
Когато прочетох историята на Нини, първата мисъл, която мина през ума ми беше: искам да я взема! Но, съдейки по коментарите под статията във Фейсбук, сметнах че вече е намерила своята любяща стопанка…
Добре че все пак се обадих и по телефона, ей така, за да съм сигурна….
Сега в хола ми, доволно изпъната на канапето, спи една неимоверно сладка, мила, игрива и смела душица. Която въпреки липсата на зрение се справи перфектно с новата обстановка. Спазва всички поставени й хигиенни условия.
Всява смут и веселие в спокойния старомомински живот на двете достолепни котарани Лора и Миша. И учи всички ни, да не се оплакваме когато паднем (както честичко й се случва), а да се „отръскаме хубаво“ от неприятната случка и да продължим напред, в каквото сме започнали. Защото само така ще постигнем каквото искаме. В случая на Ниня (леко прекръстена от Нини, на испански „ниня“ означава момиче) това е или ново приятелство или играчка или.. далеч поставената купичка с храна. Момичето се радва на завиден апетит и енергия. А всички ние се радваме на нея, на заразителната й жизнерадостност, на упоритостта и изобретателността в справянето с всякакви препятствия.
Може би всеки човек би трябвало да има по един недъгав приятел – най-малкото за да оцени какъв галеник на съдбата е самият той……
Comments are closed.