Аз съм Ири и съм момиченце на 1 годинка. Малка съм, но вече преживях много.
Мама ме роди на улицата. Гледаше ме добре, и ме учеше да оцелявам и да си намирам храна. Започнах да се оправям сама и да преживявам някак, но дойде зимата. Стана много студено и аз се разболях. Бях болна няколко дни и отпадах все повече.
С последни сили успях да се добера до една врата, зад която работеше момиче, което ми даваше храна. Имах късмет, че то ме видя. Веднага ме прибра на топло и пробва да ме храни, но аз вече бях много болна, почти не можех да се движа и нищо не ми се ядеше. Момичето се притесни и ме заведе в клиника за животни.
Докторите ме прегледаха и разбраха, че съм болна от много лоша болест. Сложиха ме на системи и започнаха да ми бият инжекции, но казаха на момичето, че сигурно няма да оцелея. Аз обаче не мислех така! Дадох всичко от себе си за да се преборя. Престоях дълги дни в клиниката и накрая оздравях.
Независимо от лошите прогнози на лекарите и статистиката аз се вмъкнах в десетте процента, които успяват да се преборят с тази болест. Върнах се към живота и открих, че той може да бъде хубав!
Сега живея в приемен дом и очаквам моят човек да се появи.
Дните ми минават в доста игри с едно по-малко коте. Обичам да наблюдавам света през прозорците. От единя се вижда надалеч, а от другия трябва да се изправя, за да виждам хубаво.
Когато се изморя обичам да се изтегна на слънчице и да подремна.
Послушна съм и не правя бели. Понеже съм деликатна, никога не досаждам, когато някой яде. Имам перфектни хигиенни навици. Научих си името и когато ме повикат идвам, за да ме погалят и да помъркам. Аз съм кастрирана, обезпаразитена, ваксинирана и очаквам с нетърпение моят човек. Дали не си ти?
Comments are closed.