История от доктор Поли Илиева
Събота сутрин е, аз вече съм на работа, огледът е направен и всички наши обитатели са добре. Допушваме цигарите, хващаме лопатите и чувалите и започваме да храним и чистим. Минаваме през всички клетки, а сладурчетата се чудят дали да се зареждат над гранулата или да ни теглят по още един език за добро утро 🙂
Към 9 и 30 вече сме готови и сядаме да отморим. Слънцето огрява фермата, всички са сити и се чувстват страхотно, привидно спокойно е, но не съвсем – нещо ще се случи всеки момент и кучетата го знаят. Пристъпват от крак на крак, очите са широко отворени … и ето че ТЕ се задават на хоризонта! ДОБРОВОЛЦИТЕ СА ТУК!
Толкова са много, време е за разходки и първа клетка се зарежда до вратата. Днес ще има хора за всички и във Фермата ще цари щастие.
Навън са всички – и големите:
и дребосъците:
За някои това е първата разходка и имат нужда от насърчаване:
Важното е да стигнат до масата (до под масата), откъдето нещата не са чак толкова страшни.
Дядко Тюлен както винаги си има свое мнение за това как да изкара времето си извън клетката:
Всички преминават през мястото за разхлаждане:
Толкова са щастливи, че никой не забелязва ремонтните дейности:
А ето и страхотната новина … спомняте ли си Макс???
След всичко което преживя, а то не беше малко, Макс излезе на първата си разходка пълен с енергия , която ние притъпявахме много време заради състоянието му (На Макс вие подарихте операции на едното краче ), но вече всичко е наред и понеже има да наваксва чакаме доброволци, които да го разхождат всеки ден!
И тъкмо когато си помислих, че няма как да стане по-хубаво…
ПРИСТИГНАХАААА!!!!
Нашата мобилна клиника!!!
Да благодарим на старши гледач хер Митов и на д-р Станкова, които преминаха през много перипетии, за да я докарат:
Еххх, защо всеки ден не е събота 🙂
Comments are closed.