Дарения вместо цветя


Маргрета (дясно) и нейна приятелка държат кутийката за дарения

Честит рожден ден на Маргрета Пановска! Тази седмица, на нейния празник, споделен с най-любимите и хора Маргрета е организирала страхотна акция – ДАРЕНИЯ ВМЕСТО ЦВЕТЯ!

Вместо да и купуват цветя, Маргрета се е уговорила със своите приятели  да дарят същата сума на кучетата и котките, за които се грижим ние! Така на  края на тази безкрайно весела вечер, в кутийката, направена от нея за даренията за Animal Rescue Sofia са се събрали общо 125 лева.

Прекрасен пример! Това е много популярен дарителски метод в чужбина, който за жалост още не е достигнал до България. Кой знае, може пък приятелите на кучетата да харесат идеята на Маргрета.


Котката на Маргрета подкрепя инициативата

Благодарим сърдечно!
И споделяме едно стихотворение, писано от Маргрета за бездомните кучета, което тя ни изпрати с обещанието, че ще напише нещо ново и весело. Междувременно ето го и тъжното:

Грозен помияр (на тях)

Грозен помияр. В грозен град.
Пълен с грозни хора и ледени сърца,
за които бездомното куче е някаква гад,
недостойна да гледа красивите им лица.
Но помиярът не чувства омраза, не знае,
очите му се молят и търсят очи.
Без да се мае, той тръгва в безкрая
с надеждата, че гражданинът ще го приюти.
Бяга след него, пада, пак става, но няма да спре,
не бива да позволява умората да го гони.
В противен случай надеждата ще умре,
а смъртта душата му от света ще прогони.

„Чуждо присъствие, о, нима?!“ –
човекът усеща, обръща се и се вглежда –
„Но, Господи, каква грозота!“ –
и бързо за камъка се навежда.
Кучето пак не усеща и пак не разбира,
просто гледа с очите добри.
А кръвта в него бушува, вибрира –
дали Чичкото ще се смили, ще види ли горчивите сълзи…

Студеният камък пронизва плътта,
проправя си път до сърцето.
По мръсния тротоар се стича кръвта,
за да изкупи вината на псето.
А то се мъчи със злата съдба,
без да разбира и без да усеща,
без да знае каква бе неговата вина
към усмихващия се чичко отсреща.
Да, то умира в свойта тъга.
Неспокойни, очите му притварят се леко.
Защо не го прие света,
а се отвращаваше от него отдалеко?

Грозните хора, с грозни сърца
не откриха красивото в грозотата на помияра.
Те се грижеха единствено за красивите си лица
и бързо отминаваха трупа на тротоара.
Така този грозен, но почитан град,
бъкан с хора до глупост сериозни,
се отърва лесно от някаква гад
с прекрасни очи, виждащи красотата в душите им грозни.


Comments are closed.

Scroll to Top