В ръцете на любящите си семейства в Холандия вече са 4 нежелани български ротчета – уви, през няколкото години откак ни има, през ръцете ни преминаха доста ротвайлери в беда. Тези ги познавате до един:
Айк – той вече веднъж отпътува, но се наложи да се върне скоропостижно. Поставената му тук диагноза /непоправимо хронично заболяване/ се оказа грешна и момчето потегли обратно към нас, когато се изясни, че има какво да се направи за него. Операцията, която иначе би била безумно скъпа в Холандия, беше направена тук успешно, и след още няколко неразбираеми за Айк месеца в България, здрав и доволен, той потегли вече завинаги към своите осиновители. Чао, глупчо! Да не сме те видели повече!!!
Баба Рот – и нея вероятно я помните. Бяха я изхвърлили на улицата с огромни тумори на млечните жлези. Иначе никак не е толкова възрастна, просто изглеждаше на поне 1000 години като я намерихме, не е на повече от 10. Чудесната бабка се възстанови супер бързо след кастрацията и махането на гърдите, стана лъскава, хубава и най-вече – здрава. Вече си е в семейството, живее си живота с още 3 ротвайлера и хич не си помисля за родината, която остава зад гърба и.
Брита – срещали сте я в приюта със сигурност, тя чака много, много дълго. Дойде при нас след като беше прекарала целия си живот от 3-месечно кутре нататък вързана на 120см верига. В началото имахме известни разногласия относно ролята на кучето в обществото и концепцията за живи дъвки, която Брита намираше за много примамлива, но скорострелно се споразумяхме по най-важните въпроси с Брита и тя стана още едно добро черно мече в приюта. Новото семейство на Брита не вярва, че кучето е живяло на верига – сигурно си представят, че си измисляме, за да звучи по-драматично. Ех, де да бяхме си измислили…
И накрая – прекрасния мъничък Кайзерчо, когото за малко да изгубим поради коварна пневмония – и на него му помогнахте много, спасихте му живота. В началото като го оставиха /него го донесоха собствениците, беше на около половин годинка/ беше нещо ужасно – страх, ужас, напикаване, паника… но и това отмина. Днес Кайзер се разполага царствено и щастливо в новото си белгийско семейство – дебеличък и глезен!
Comments are closed.