Горкият сляп Боб Марли беше оставен да умре на улица в центъра на София. Лежал е премръзнал на тротоара дни, без да може да се изправи. Беше на косъм от смъртта, когато го спасихме.
Тази седмица госпожа Съдба се усмихна на малкия Боб. Той беше видян и осиновен от един страхотен човек – Армина Яниян, която сега ни изпраща снимки на Боб от новия му дом и следното писъмце:
Здравейте,
пиша, за да ви кажа, че всичко е наред и пращам малко снимки – не са много хубави, но по-късно ще се постарая повече. Той много бързо свикна с „топографията“ на жилището, с котарака ми нямат никакви проблеми. Боб сега си полягва и си почива повечето от времето, много се радва на разходките, не прави никакви бели, много е тих и спокоен, хигиенните му навици са идеални!
Искам пак да ви благодаря за всичко, което правите и да ви кажа, че не съм виждала толкова много мили и добри хора събрани на едно място!!! Носите радост на всички около вас – благодаря ви за тази радост!
Армина
Благодарностите са само за вас, Армина!!!
Боб си почива след сутрешната разходка
Боб се размазва след крайно необходимата му баня
* * *
Това беше обявата за осиновяване на слепичкия Боб… Тя вече не му е нужна!!!! :))))))))))))))))
Боб е лежал в безпомощно състояние в локалното платно на Орлов Мост 3 дни. Без да вижда, без да може да се изправи, с почти изскочили от орбитите си силно зачервени очи. Намерихме го почти замръзнал, със заледени очи, които не можеше да затвори и огромна подутина на главата. Беше страшна и тъжна картина.
Макар и да е почти напълно сляп, Боб вижда някакви сенки и се ориентира поразително добре – човек трудно разбира, че изобщо има проблем. Сега Боб е добре и е готов да отиде в своя нов дом. Той е много мил и нежен пес, готово домашно куче. Тих и спокоен е, ходи добре на повод и се радва на човешката грижа и компания. На 2 години е. Кръстихме го така заради дългите му расти, а и защото е черен и благ.
Comments are closed.