Много мъничко е нужно, да загубиш вяра. Да се отвратиш от човечеството завинаги, да изпитваш само гняв и омраза, да не спираш да си задаваш въпроса „Защо?“.
За четири години, откак се занимаваме с животни, сме видели много от хората – много безсмислена жестокост, много извратени постъпки, много причинена болка. Единствената причина да не сме изпаднали в бездната на антагонизма е, че сме видели и много от другите, добрите. Много състрадание, много жертвоготовност, много щедрост…
Днес обаче ни е трудно да спрем напиращите в главите ни въпроси. Трудно ни е дори да си представим, що за хора живеят сред нас – как изобщо заспиват, как гледат децата си в очите? Днес е напълно нормален ден. За нас обаче е ден, в който се питаме:
Защо човешко същество би заковало краката на куче?
ВНИМАНИЕ! СМУЩАВАЩИ СНИМКИ!
И все пак…Все пак, има ги и другите. Има я Спасителката в ръжта, която е обикаляла из полето с часове, защото някой й казал, че там видял пострадало куче. Има я и Фермата, където да му се помогне, а нея я има, заради хилядите добри хора, които пък помогнаха на нас.
НЕМСКАТА ОВЧАРКА АХИЛ
Не много млад, нито много стар. Бил е на някого. Някой го е обичал и това го знаем със сигурност – обичаните кучета се познават от далече. Намерен е вързан с парче сезал сред полето – без храна или вода, без сянка. Има и друго, още по-ужасяващо нещо. Задните му крака имат дупки зад Ахилесовото сухожилие. Напълно еднакви, прободни рани, проникнали от край до край през крачетата. Не искаме дори да гадаем, дали е бил закован или закачен за някакви метални куки. И двата сценария са еднакво зловещи. Със сигурност знаем само, че е причинено от човек. Нечий приятел, нечий съсед или баща. Или пък майка.
Ахил ще се оправи. Физическите рани ще минат бързо. Човекът-чудовище, причинил му това, не е успял да промени душата му – Ахил е все така любвеобилен, човеколюбив и прекрасен.
Comments are closed.