Или просто Кроасан. Едно от емблематичните кучета на приют Богров (за по-старите доброволци). Висока, елегантна, с онзи неустоимо ярък огнен цвят, тя веднага се набива в очите на всеки новодошъл – „Мога ли да разходя онова куче“ . „По-добре не“ – е неочакваният и непривичен за Богров отговор – „Тя е малко асоциална“.
Кроасан попада в приюта като бебе. Обикновено страхливите, асоциални бебета влезли в клетките на Богров, след определено време и след контактите с работещите там и доброволците, откриват удоволствието от общуването и любовта на хората. Обикновено. С малки изключения, едно от които е и Кроасан. Толкова време, търпение и усилия отне на доброволците да й доказват лоялността и любовта сиJ Е, резултат имаше разбира се – Кро започна да се нарежда пред вратата на клетката заедно с нетърпеливите за разходка, но остана недоверието, с което посрещаше слагането на повода; тръгваше с охота на разходката, но всеки поглед към нея или проява на внимание я стъписваше и караше да застане нащрек: абе, хора – да им вярваш, вярваш, колко да им вярваш… Та с това си поведение макар и красива, Кроасан нямаше шансове да напусне приюта.
Затова и част от групата на доброволците реши да изпрати Кроасан на училище, на лагер, както искате го наречете, белким се поочовечиJ Вече почти половин година Кроасан е в приемен дом с доста голяма кучешка компания. Ще решите, че тя е вече едно лъчезарно, подскачащо, размазващо се под ласките на хората момиче! Да, ама не! Добре сте разбрали – НЕ, не е лигаво, любвеобилно кученце! Това е Кроасан, бе, ей! Разберете най-после – Кроасан не е обикновено куче! Тя е един от рядко срещаните кучешки чешити, темерути, примадони или знам ли какво още (уви, има ги и при кучовците!). Е, разбрахме го и ние най-после! Кроасан обича живота, радва се на кучешка компания (от малка е заобиколена с много себеподобни), сигурно обича и хората – по свой си начин – като обслужващ персонал. Разбира се – те се грижат за насъщния й , понякога им позволява да я погалят – какво пък, от време навреме и те заслужавт награда! Кроасан като че ли няма нужда от хора, за да се наслаждава на живота! Хората могат и добре да се вписват в пейзажа, стига да не търсят прекалена близост, ласки и други подобни лиготии! Вече знаем, тя ни показа. Колкото и да сме глупави ние хората, най-после разбрахме – Кроасан няма да се промени повече.
И търсим някого, който ще я пожелае и приеме такава – леко недоверчива, надменна може би, резервирана. Задължителното условие е да има и друго куче, добре ще е да има двор или просто по-голямо жилище, където ще има достатъчно място, за да се усамотява принцесатаJ А може би просто още никой не е успял да спечели сърцето на огнената красотия! Така щото истински да му се радва, да го чака, да е готова да го следва навсякъде. Кой знае…, някой ден…, може би… и тя ще се предаде на онова опиянващо усещане да се влюби в своя човек – този, който я е приел такава каквато е.
Comments are closed.