Бета е имала дом и семейство. Но на стопанина й се ражда второ дете и той я изоставя. Не защото е опасна за бебето – все пак вече е отраснала с първото му, а защото жена му го притиска да я махне. Дава Бета на хотел, но не плаща. Тогава собственика на хотела решава, че няма да храни кучето – за да „не дава лош пример“. Намерихме Бета случайно, полу-мъртва, един отчаян скелет, полудяла от самота и неразбиране какво се случва.
Мартин Христов се появи в приюта слуд като беше загубил своя ротвайлер. Мислеше да помогне на някое от трудните ни за задомяване кучета – например безумно любвеобилния с хора, но ужасен с други кучета питбул Глади. Кльощавата и недоверчива Бета обаче го грабна веднага. За съвсем кратко Мартин успя да спечели нейното доверие и тя започна да го гледа в очите по онзи предан начин, който означава само едно „аз съм твоето куче, ти си моят човек“.
Мартин прекръсти Бета на Бети и я отведе у дома. Където и е мястото!
Comments are closed.