Леле, леле, леле! Какъв зашеметяващ уикенд! Уоу! Дори не знам как да го опиша, а истината е, че липсваше време, за да се направят запомнящи се снимки.
Паркингът меко казано се късаше по шевовете още от сутринта!
Неделя като неделя ще си каже човек! Ставаме и тръгваме към приюта. Разбира се имаме проблеми с колата и се налага мъжка намеса, за да ни се отсърди акумулатора. Все пак сме жени – не разбираме силната, съществуваща връзка между мъжете и колите… Както и да е – стигаме в приюта със закъснение в 11.30, но напълно спокойно и уверени, че както всяка неделя ще сме първите доброволци, и какво да видим – няма къде да паркираме… Всъщност за момент дори ми мина мисълта да не паркирам, а направо да обръщам колата : )) Не ме разбирайте погрешно, няма нищо по-хубаво от много нови доброволци и десетки разходени кучета, НО да сме подготвени за това, за да не остават хората разочаровани от обърканата ни организация, а да си тръгнат усмихнати, доволни и леко уморени!
Силно се надявам, че се справихме възможно най-добре, имайки предвид, че бяхме хванати буквално по бели гащи. Над 35 доброволци, а ние едвам събрахме 30 повода. Само двама старши в началото на деня и не мога да сметна колко очаквателни и ентусиазирани погледа гледащи към нас – едните пред клетките, другите зад тях! Група от около 15 американци, деца, осиновители – Ад и Рай едновременно.
Дори ни се наложи да вадим кучета от две клетки, което по принцип не правим, защото стават големи грешки при прибирането им. Е, не и този път! Доброволците бяха повече от разбрани, концентрирани и загрижени за здравето на четириногите ни приятели, така че най-отговорно запомниха клетката на кучето, което разхождат, и минахме без инциденти! Браво, приятели! Благодарим ви, че бяхте толкова разбрани, търпеливи и любезни към нас и улеснихте максимално процеса по вадене и прибиране на догитата. Разбира се постигнахме и нов рекорд – цели 13 клетки извадени в един ден! Аплодисментите са за вас!
Намерихме време и за Кремиковчетата, които отскоро са при нас и трябва да свикнат да ходят на повод и да се социализират и привързват към нас – хората. Имаше такива, които дори не се замислиха да ни се доверят и да излезнат навън; такива, на които им отне известно време да проявят любопитство към заобикалящия ги свят; такива, които се възползваха максимално от ситуацията и не спряха да се галят и присламчват към ласките ни и най-трудните и недоверчиви между тях, които успяхме да впечатлим едва когато на помощ ни се притекоха бисквитите!
Със сигурност обаче оставихме над 200 доволни муцуни, които с трепет очакват този уикенд, надявайки се, че чудото от миналия ще се повтори!
Да не забравя да спомена и втория открит урок на Иван Пасков, който събра огромна публика около себе си и много любопитни доброволци, някой от които дошли специално, за да научат полезни и интересни неща за своите любимци!
Благодарим ти, Иване! Беше истинско удоволствие за нас да споделиш опит и да ни посъветваш!
Ами, май това е всичко! Оставаме с приятните спомени от миналата събота и неделя и се надяваме да ви видим отново, все така усмихнати, духовити и нахъсани за нови и нови клетки! Благодарим ви, че дарихте обитателите ни с любов и ласки!
Comments are closed.