Както знаете, благодарение на вашите дарения, дълги месеци хранихме, кастрирахме и ваксинирахме над 200 кучета в Кремиковци, останали сами сред мрачната, негостоприемна и опасна обстановка на някога процъфтяващият комбинат.
Година и половина по-късно не е останала много работа за нас. Кучетата са значително намаляли, кастрирани и сравнително охранени. Новата управа няма отношение към кучетата и те сами се ориентират към изтегляне в по-близки населени места, в търсене на храна и подслон. Голяма част вече се намират по периферията и очакваме скоро категорично да напуснат завода и да си търсят щастието другаде.
Последното ни посещетение там беше целенасочено – искахме да дадем шанс за нов дом и живот на част от кучетата. Така в приюта се озова тази група от цели 18 героя, преживяли ужаса наречен Кремиковци.
Първи срещи с част от групата:
Дълги, дълги месеци след като над 4 000 човека бяха уволнени, кучетата останаха да скитат немили-недраги из мрачните халета и струпани железа, в сивия, метален град. Без човешки ласки, към които да привикнат; без любов, която да ги топли; без храна, която да ги засища и без вода, която да ги крепи. Така Кремиковци се превръща в джунгла и арена – оцеляват само най-силните. Дори не можем да си представим през какво са минали всички те – къде са спали, какво са яли, в какви условия са отглеждали малките си, колко самотно и студено им е било, колко чужд и страшен им се е струвал светът. За едни останалите кучета са били врагове, за други потенциални жертви, за трети най-големият им страх или пък спасение, но за всички живота там е бил един 24 часов ад.
Свикнали да гладуват, боледуват и страдат, тези животинки са препатили за няколко живота напред. Голяма част от тях са пострадали не само психически, но и физически. Заради постоянно дебнещите опасности, имаме кучета с липсващи пръсти, криво зараснала лапа, крива челюст, с тикове, системно недохранени и повече от стресирани. Затова сега искаме да им намерим най-подходящите домове – тези, в които ще познаят щастието, любовта, радостта от игрите с топка, кучешките глезотийки, редовното хранене, свободното тичане, топлото легълце.
Защото за краткия си престой при нас, тези несретници ни изненадаха с нежността и благодарността си. Макар и да са общували много малко с хора през последните години, кремиковчетата са доказателство, че кучето е родено да обича човека!
Предупреждаваме, че възрастта, която им даваме е свръх приблизителна, понеже поради лошото хранене, зъбите на всички са в лошо състояние и е трудно да се определни точната им възраст.
Живко е на 1 година, син е на Лили, която също е при нас. Не спира да танцува и подскача наоколо, което ни затрудни максимално при снимането. Много е добродушен и любвеобилен.
★★★★★
Педро е на около 6 месеца, отскоро е в завода. Дребен е, няма да расте много – максимум 15кг мъж ще стане. С крива челюст, чипонос, така се наяжда, че е като бременен бръмбар постоянно. Очарователен е с тази крива муцуна и много гальовен.
★★★★★
В комбината я наричаха Кокалчо, защото приличаше на торба с кокали. Още има нужда от охранване. На този етап е плашлива и недоверчива към хора, но ще се отпусне. И тя е малка на ръст.
