Точно като съименничката си, ураганът, и нашата Айрийн се появи внезапно, шумно и нанесе поражения във всекидневието. Също като при ураган, нямаше сила, която да спре порива на Айрийн да съществува, да победи и да промени всичко около себе си.
Само дето нашата Айрийн е…. котенце! При това, не какво да е котенце, ами току-що прогледнало бебе. Но не си представяйте нещо безпомощно и тихо. Не! Представете си ураган!
По неведом за нас начин, Айрийн попада в отдушник на ресторант. Това ни най-малко не я принуждава да се предаде и да умре. Напротив – три дни и нощи Айрийн оглася квартала с виковете си и изисква правото си да живее. За нас е цяло чудо, че на тази възраст е оцеляла без храна и изпишкване толкова дълго, но ето, че малкия борец успява да дочака помощ.
Благодарение на две загрижени дами, които се свързаха с нас и разбира се, на изобретателността на Светльо и сътворената от него въдица за котки с накрайник огледалце, Айрийн излезе от затвора си и крещя в лицата ни през цялото време по пътя за вкъщи. Една-единствена нощ, през която малкия звяр се будеше гладен на всеки час и оценихме окончателно саможертвата на нашата приемна котешка мама – Теди Костурска.
Айрийн вече е под грижите на Теди и изумява околните с жизнеността и палавия си характер. Това малко ураганче наистина не се спира и притежава удивителната котешка самостоятелност, която е причината за израза „Кучетата имат господари, котките – персонал“. С тези темпове на развитие, няма да мине много време и Айрийн ще бъде готова да отиде в постоянния си дом, който е някъде там, сред хората, четящи тези редове.
Comments are closed.