Представяме на вашето внимание кратък анализ на национално представително социологическо проучване, проведено през месец ноември 2012 на територията на България от BBSS Gallup International. Изследването е проведено pro bono благодарение на г-жа М.Абрашева и е по поръчка на Animal Rescue Sofia.
БРОЙ И ВИД ЖИВОТНИ:
34% или над 1/3 от българите имат животно у дома – куче или котка (над 2 500 000 българи).
20% са хората с котки, 25% са хората с куче, като около 1/3 от собствениците на кучетата имат и
котка.
Всяко 2-ро домакинство в селата и всеки 9-ти в града притежава куче.
Етносът на анкетираните не е от значение що се отнася до отглеждането на куче, с едно голямо изключение – ромите. Всеки втори анкетиран ром е заявил, че има куче, т.е. в ромските квартали гъстотата на кучетата е двойна, в сравнение с българско или турско село от същия размер.
НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ:
Във всяко второ домакинство на село има куче, кучето продължава да се отглежда като стопанско животно с работна цел. Под 20% са кучетата, които живеят в домашни условия.
Тук има рязко разграничаване по възраст и доходи – младежите (хора до 25г.) и жителите на големите градове гледат кучетата си у дома. Колкото по-висок е доходът на един човек, толкова по-голяма е вероятността да гледа кучето си вътре. Колкото по-нисък – навън.
83% от стопаните на кучета ги гледат само навън, на двора. В селата, и като цяло в къщите – кучетата живеят почти изцяло навън.
КАКВО СЕ СЛУЧВА С МАЛКИТЕ:
Добрата новина е, че 1/3 от животните са кастрирани. Лошата е, че над 50% от собствениците се държат просто безобразно:
Почти 2/3 от хората, преобладаващият брой, от собствениците на котки и кучета в България признават, че изхвърлят навън поколенията на животните си под една или друга форма (в населеното място, извън града, в гората и т.н…)
Това е факт, който ние като хора, работещи от години по проблема знаем отдавна, но едва сега съумяваме да докажем.
Предвид факта, че всяко едно женско куче може да роди 2 пъти в годината между 4 и 8 малки, картината с платото от 6-8 000 бездомни животни, което постигнахме чрез кастрации в София –
се изяснява.
NB! По данни на нашите колеги от Ф. „Четири Лапи“, всяка година от улиците на нашия град се изтеглят около 4 000 кучета (загиват, биват осиновени, преместват се).
Причината популацията от кучета да не може да спадне под тази бройка е, че на улицата ежегодно биват пускани/изхвърляни и оцеляват нови 4 000 кучета, които поддържат популацията на постоянно ниво.
Това не означава, че кастрацията е безсмислена, а че е необходимо да се насочат равностойни усилия към кастрирането на всички дворни животни в предградията и кварталите.
ИЗВОДИ:
От данните можем да направим следните заключения:
- проблемът с бездомните кучета в България няма да се реши, докато не се въведе истински контрол върху собствениците;
- проблемът не може да бъде разглеждан като общински, а единствено и само като национален;
- най-важният аспект в решаването на проблема с бездомните животни е достъпната кастрация и образоването на собствениците на домашни кучета.
Comments are closed.