UPDATE 28/04/2017
Изпратихме ги! На добър час, дечица!
UPDATE 27/04/2017
НАПРАВИХТЕ ГО! ЩЕ ПЪТУВАТ! ОТИВАТ СИ У ДОМА!!!
Надяваме се, че няма да има спънки и ще можем да ги изпратим на път още утре. Отиваме веднага да им вадим разрешителните за пътуване по системата TRACES. Всички са напълно подготвени за път, здрави (чукнете на дърво), спокойни – какво само пътешествие ги чака.
Юначета пътуват с нашето бусче, което е специално оборудвано за тях – с изолация и климатизирана кабина. Всеки има отделна клетка, постеля от слама. Шофьорите спират да ги разхожда на няколко часа, Марти, който преди беше гледач в приюта следи всички да са добре. Ще пътуват малко повече от денонощие.
А след това – ще ги посрещнат в един спокоен, голям холандски приют. Там ще отпочинат няколко дни заедно, ще се поглезят, изкъпят, ще поспят на тихо и мекичко. И като мине седмица, един по един ще се приберат у дома с човеците си.
Пък после… После ще тичат по зелени полянки и ветровити плажове, ще махат с опашки и ще гонят слънчеви зайчета, сякаш клетката никога не е била…
Още 16 добри сърца получиха своя път към щастието от вас. Благодарим, че ви има!
ОРИГИНАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ – ЗОВ ЗА ПОМОЩ:
Тази седмица пред нас се отваря за кратко златна възможност:
10 големи герои от клетките на Фермата могат да отидат в приюта на наша прекрасна колежка – Астрид, в Холандия.
Астрид е изключителен човек и условията в ръководения от нея приют са отлични – вече е намерила прекрасни домове за 10 наши герои. За съжаление – тя работи предимно с кучета от Румъния, където в момента ги избиват масово в национален мащаб. Ситуацията там затруднява изключително много намирането на домове на българчетата – разбираемо, кучешката общност се опитва да спаси максимален брой животи.
За огромен късмет на нашите кучета, в момента при Астрид са се отворили места. Ако успеем да реагираме веднага, тя може да приеме за задомяване:
Левон, Кали, Лейди, Меги, Худини, Джей, Краси, Маша, Райна и Бойко.
Събрани заедно, тези 10 добряци са прекарали общо 17 години в клетка.
12 от тях си поделят ветераните – Краси, Кали и Меги…
Този транспорт обаче не е планиран. Сътоветно – няма средства за него.
За да отпътуват, трябва да съберем 750Е до петък следобед.
Ако не успеем да ги съберем – ще изгубят местата и златния си шанс за семейство и обич.
Бихте ли им помогнали да се приберат у дома?
Това са те – кучетата, които се надяват на вашето чудо:
Краси
В приюта от 07.10.2011 – почти 6 години изкара прекрасният добряк в клетката. Първо в приют Богров, след това във Фермата, големият Краси така и не срещна погледа на своите осиновители.
Добър, умен, разбран и послушен – Краси има 2 „гряха“ – че не е млад и че е голям. Това е първият, и вероятно единственият шанс за него – да отиде на място, където ще го харесат заради кучето, което е: едно прекрасно юначе със сърце, в което има място за всички…
Кали
Взехме Кали кожа и кости от Кремиковци през 2012. Беше люта зима, захранвахме и кастрирахме 300-те животни останали бестващи и затворени в завода. Прибрахме над 40 кучета в немислимо състояние – ходещи скелети, Кали беше най-милата от всички, но не намери кандидати, заради възрастта си.
Честно казано, ако някой от нас имаше нужните пари, би ги дал всичките само, за да види Кали качена в буса за Холандия. Тя заслужава цялата обич на света и сме сигурни, че ще бъде осиновена светкавично, стига само да успеем да я пратим.
Меги
Във Фермата от 03.07.2012, Меги никога не е създавала проблеми. Нито с болести, нито с конфликти, нито дори с тъга – доброто и сърце понесе стоически тези 5 години затвор без съд и присъда.
Има си такива сред кучетата – стоици, добряци, спокойни и уверени, винаги в добро настроение, благодарни и за най-малкото. Предлагали сме Меги наистина на стотици осиновители – обикновеният и вид, напредналата възраст, голямата конкуренция… всичко това я остави без свой дом, толкова незаслужено. Знаем, че в Холандия ще я вземат веднага. Такива кучета там в приютите няма.
Левон
В приюта от 02.07.2016. Само че за втори път.
Левон беше осиновен като бебе в Холандия и върнат от осиновителите си две години по-късно. Колегите, чрез които го бяхме задомили, нямаха място в този период, за да го настанят обратно при тях, и се наложи да го върнем в България при едно от пътуванията миналото лято.
Осиновяваните и връщани кучета са особено тъжни и усещат изоставянето по-силно от тези, които не са имали дом. Дано успеем да осъществим този транспорт и този път Левон да попадне на правилните хора.
И, да, случва се да си вземем обратно кучета от чужбина. Работим с много колеги, с много животни, възникват всевъзможни обстоятелства – нашата задача е да осигурим на нашите кучета сигурност и щастие до края на дните им.
Маша
В приюта от 15.08.2016, тази мила баба е била нечие домашно куче, преди да и натежат годините и да се окаже ненужна. Честно казано, не очаквахме тя някога да бъде поискана от някого, и се молим на всички богове да се получат нещата за нея. Маша има добро и нежно сърце, ще бъде едно много обичливо и гальовно домашно тюфлече, ако получи тази възможност.
Бойко
В приюта от 16.08.2016, приехме Бойко заедно с още 5 бедстващи домашни дребосъци. Всички други си намериха бързо домове, а той – не.
Първо – изобщо не даваше да го доближи никой. После прие, че ще го пипаме, но реши, че най-добрата стратегия за осиновяване е да лаеш по-силно от всичките други 200 кучета (не работи).
Нашият треньор Елена работи много с него през последните два месеца и резултатите не закъсняха – Бойко спря да се кара на всичко живо и започна да чува повече какво му се говори – едно всъщност съвсем добро куче, просто и той не знае какво да направи вече, за да му се получат нещата.
Худини
В приюта от 01.11.2016, душата си заслужи името с това, че успяваше да се измъква от абсолютно всяка клетка и ограждение. Добро дете, ама толкова добро, че просто сърцето ти се усмихва като го погледнеш в очите.
Худини имаше сериозни ортопедични проблеми, които бяха решени благодарение на навременната намеса на д-р Влади Златинов в ЦВК. Не знаем защо това мило момченце не трогна българските осиновители, но сме сигурни, че ще ги намери много бързо, ако се добере до Холандия.
Джей
Приехме Джей на 11.01.2017 с лошо счупен крак, от село Круша. Вероятно блъсната от кола месец по-рано, тя премина през сложна ортопедична операция с външен фиксаж. Колко много порасна само за тези 3 месеца при нас! Гальовна и умна, послушна и игрива – куче за чудо и приказ. А също голямо и тъмно на цвят, от тези, с които се гледаме през решетките с години…
Ето ги тук – Джей и малката Райна. Не е хубаво клипчето, но всичките тези думи като че ли не успяват да ви предадат за какви добри същества става дума:
Райна
Приехме Райна на 07.03.2017 с две „бебета“ (Рени и Росен), по-големи от нея самата. Имаше много голяма рана на хълбока, всички бяха ужасно уплашени.
Лечения, ваксини, кастрации… д-р Илиева и д-р Маринчева ги изправиха на крака, треньорката Елена работи много с тях. Сега Росен е осиновен, а за Райна има този златен шанс…
Тя вече не е млада и въпреки скромните си размери – ще намери трудно дом тук. Дано.
Лейди
Лейди е едно момиче за пример!
Първо – въпреки, че беше блъсната от кола, Лейди успя да се възстанови перфектно без хирургическа намеса.
Второ – въпреки, че беше ужасно уплашена и я болеше, Лейди ни се довери и не каза гък нито един път, въпреки многото „страшни“ работи, които и причинихме.
Трето – въпреки, че е изключително меко и деликатно същество Лейди успя да се сприятели с другите кучета и не участва в драма нито един път.
Четвърто – въпреки, че не е от бузо-ближещите ни скачачи, тя успя да си избори това местенце само два месеца, след като я приехме.
Ужасно ни се иска повече от нашите другари да имат такъв шеметен слалом през Фермата! Лекуваме; Утешаваме; Подтогвяме; Задомяваме – шат! 2 месеца. А не с години по клетките и из операционните…
Браво, Лейди! Кучета – учете се от нея! Приятели – молим, купете и билет…
Бебета
В добавък към големите в буса – 6 бездомни бебчета от карантинните на клиника Франциска могат да отидат в приемния дом на неуморимата Даниел, в Холандия. Наш помощник от години, Даниел вече е осигурила щастие на стотици софийски несретничета и продължава да го прави.
Четирите черни ангелчета от кучило, което намерихме завързано в чувалче пред приюта една сутрин зимата…
Черния цвят е нещо като постоянен абонамент за клетката на приюта. Въпреки, че под покрива на Фермата в момента има над 50 бебета, черните мъници са с приоритет.
Трябва да заминат и да бъдат осиновени, докато са мънички и имат най-голям шанс. Имаме толкова много добри черни животни, расли или живели при нас с години – не бива и тези ангели да станат едни от тях…
Към черната група се включват още двама сладкиши – юначето Турбо (братче на Мерцедес и Дизел, които са вече осиновени тук от едно чудесно семейство) и малката Фифа (нейното бяло братче Фриц също намери дом в България).
Comments are closed.