16.01.13 РЕДАКЦИЯ 18:40
Мили приятели,
благодарим ви, че за пореден път не ги подминахте!
Средствата за Кимбо, Мая, Лиза и Мина са събрани. Още утре героите ще бъдат извозени до ЦВК и дано новините да са добри за всички тях, време е вече да им се случват хубави работи, стига толкова мъки.
Поздравяваме ви и ви благодарим, макар че думите наистина не достигат, за да опишат доброто, което правите.
Във всеки един момент, нашето болнично отделение е пълно с кучета, които буквално дължат живота си на вас. Каквито и думи да напишем, няма да са достатъчни, за да разберете, мили приятели, колко много означава вашата подкрепа. И този месец ви запознаваме с една малка част от спасените от вас душици. Всяко от кучетата е с различно минало, с различна болка, но имат нещо общо помежду си – живи са благодарение на вашата щедрост.
Оотново се обръщаме се към вас с молба за помощ – претоварената ни клиника работи на пълни обороти и се натрупаха животни, за които приюта не успява да отдели нужния ресурс – това са кучета, които имат шанс да се оправят стига да успеем да им намерим средствата за специализирана помощ. Знаете, че клиниката ни е много базова, и макар нашите лекарки да работят наистина всеотдайно – има неща, които просто не можем да направим при нас.
Михаил е много дружелюбен, адски мил и добър пес, може би на около година. При нас е вече втори месец – показахме ви мършавото му телце за първи път през октомври, но уви – от тогава до сега така и не успяхме да подобрим състоянието му съществено.
Докараха го уж само за кастрация от Екоравновесие – като го свалиха и разбрахме, че е сляп не можехме да го върнем. Беше и кожа и кости. Сума време го захранвахме – нито грам не качи. След като установихме, че не му помагаме Михаил прекара 10дни в стационара на Централна Ветеринарна Клиника за пълни изследвания.
Сега вече имаме диагноза – уви, Михаил има хипотиреоидизъм.Третирането изисква прием на хормони и максимално силна храна. Доктор Станкова му подари чувал хубави гранули и сме го оставили на спокойствие в единия бебешориум, където той радва на вниманието на минаващите хора. Не си представяте какво чудесно куче е той. Въпреки, че не вижда нищо Мишо познава кой наближава по стъпките – като чуе гледачите тропа на паницата, като идват разхождачите скача по оградата… Тепърва предстои да разберем доколко и как се повлиява Михаил от хормоналната терапия и какво го чака в несигурното му бъдеще.
Кимбо дойде при нас като сукалче – докараха го от Екоравновесие заедно с майка му и цялото му кучило. Всички други растяха и се развиваха нормално, а този хулиган изведнъж започна да се оголва. Веднага го започнахме на лечение – крастата е толкова банална и ежедневна за нас, че изобщо не се замислихме. И така вече 3-ти месец без абсолютно никакъв ефект… Кимбо изглежда зле, а расте като гъба – с всеки изминал ден шансовете му за щастие намаляват.
Това щуро момче не е смъртно-болно, нито заразно или страдающо, но присъдата му има латинско име: грозилна вечнорешетъчна приютообитация. Или с други думи – „грозен съм и никой няма да ме поиска“. Горката ни Труди, която има просто един нищо и никакъв целулит на муцунката вече 2 години не успяваме да я „пробутаме“ никъде, при все че е такова слънце…
Кимбо има нужда от специализиран преглед и изследвания, само първите от които ще струват 70лв. Още между 80 и 115лв са прогнозите за последващите тестове, които ще са му нужни. От тези пари зависи неговият шанс за щастлив живот. А ние ги нямаме.
.
С кола на Екоравновесие в началото на декември при нас попаднаха кутретата от това кучило заедно с прекрасната си майка. Бяха страхотни студове и дребосъците пристигнаха в комплект с брутална брон хопневмония, а едното си отиде още на следващия ден.
Не можем да кажем нищо специално за малките – кутрета като кутрета, но майката… ах, какво прекрасно същество! Дребна, гърчава, и тя премръзнала и умряла от глад добрата Киса не помвръдна от тях и с огромна благодарност приемаше всяка хапка, всяка инжекция, всяко докосване. Дребосъците вече приключват антибиотичната си терапия и дай Боже скоро ще започнат с нормалния курс ваксини като всяко друго бебе в приюта.
Мина е изоставено домашно кученце на около 7 години – някой я изхвърлил между блоковете, където тя се скитала объркана. Както и Кимбо – Мина има нужда от специализирани изследвания – в урината и има кръв. Лекувахме я дълго, оправи се, а след няколко дни симптомите се появиха отново. Кучицата изглежда има по-сериозни проблеми с бъбреците и трябва да мине задължително през ехограф.
Мина е тихо и кротко животно, което не понася тълпите, шума и постоянното жужене на приюта. Тя прекарва дните си свита в ъгълчето на клетката си – мълчалива и кротка в очакване на някаква развръзка. Докато не я закрепим обаче не можем да започнем да и търсим стопани – а времето си тече. Общо 60лв делят Мина от една точна и окончателна диагноза. А ние ги нямаме.
Тайра има неоплазия на единия крак – кожата е разранена и кракът е направо деформиран в тази му част. Като водихме Зоран за епикриза, заведохме и нея при д-р Манов, който взе биопсия и направи антибиотикограма. Резултатите излязоха и гласят: Активирани макрофаги, трансформирани лимфоцити, единични неутрофилни левкоцити, множество еритроцити. Това на наш език означава – хронична възпалителна реакция. Сега й се правят ежедневни превръзки, ще започва и антибиотичното лечение, вече имаме и резултатите кой е най-подходящ. Стискайте и палци!
Мая е едно мило, отнесено и спокойно куче, което е намерено на улицата с премазана лапа. Вече сума ти време я лекуваме, т.к. счупената и пета не би могла да се оперира при възпалението, с което я приехме. Ден след ден и сменяме превръзките на крака и вече има сериозно подобрение.
Мая е кротко и добро създание на около 5 или 6 години. Хората, които я намериха покриха първоначалните и рентгенови снимки, но сега е време да я проверим пак. Снимките и прегледът на Мая ще струват 65лв. От тях зависи дали ще продължим с превръзките и неагресивното лечение или ще се наложи операция. От тях зависи дали Мая ще може да ходи отново на 4 крачета. А ние ги нямаме.
Тази кафява дребосъчка е Муки – прелестно, добро създание, което прибрахме с гана от Челопечене. Лекувахме я седмици наред и най-сетне даде отрицателен тест за чудовищната болест. В момента в София има епидемия от гана и е нещо кошмарно. Принципно се налага да отказваме прием на инфекциозно-болни кучета, т.к. това е опасно за всички наши животни, но този месец така или иначе при нас попаднаха няколко болни животни за кастрация и нямаше как.
Тъй като и без това имахме кучета с гана, приехме и доста други болни животни, основно кутрета и съответно спряхме приема до края на месеца, т.к. сложихме целия стационар под карантина. За наша радост въпреки няколкото загуби, повечето кучета се възстановяват и към края на месеца ще можем да се върнем към нормален ритъм на работа.
И накрая – Лиза. Стара немска овчарка, изхвърлена като торба с кокали на паркинга на Джъмбо на Ботевградско шосе – любимо място за изоставяне на кучета, както установяваме с погнуса. Прибирали сме какви ли не кучета, но състоянието на Лиза беше плачевно – абсолютно дезориентирана, тя не можеше да стои на краката си от слабост.
Горе: Лиза в началото; Долу – Лиза днес
Още от първия миг, в който и предложихме храна тя започна да яде като невидяла, така че сега походката и е малко по-стабилна, нищо, че още прилича на концлагерист. Лиза обаче има някакъв проблем – лекарите ни имат съмнение за тумор някъде в храносмилателната система. Ехографът и прегледът, от които има нужда Лиза струват 60лв. От тях зависи дали Лиза ще може да изживее спокойно и без болка своите старини. А ние ги нямаме.
255 лева делят Лиза, Мая, Мина и Кимбо от здравето и шанса да бъдат обичани и галени домашни любимци. Знаем, че януари е най-тежкия месец в годината – празниците и студа опразват джобовете на всички ни. Но сме длъжни да опитаме, защото те нямат към кого другиго да се обърнат.
Скъпи приятели, ако имате възможността да помогнете – дори със съвсем малка сума – ДАРЕТЕ ТУК за нашата болница на края на града. Не смемалко хора, с общи усилия можем да решим тяхната съдба.
Comments are closed.