РЕДАКЦИЯ – 06.07
С малко забавяне (т.к. „делим“ шофьор с колеги, които също имаха планирани пътувания в този период) нашето пътуване е на път да се осъществи на 10-11.07. Надяваме се в близките дни да можем да ви зарадваме с окончателни добри новини за бебоците!
РЕДАКЦИЯ – 25.06
Благодарим ви, благодарим ви, БЛАГОДАРИМ ВИ!!!
ПЪТУВАНЕ ЩЕ ИМА!
Вашата решаваща намеса позволи и на тези 21 малки ангела да заминат за холандско в най-скоро време!Искаме да направим едно уточнение, т.к. няколко човека ни писаха да попитат: 1.Защо насрещните организации не покриват транспорта? 2.Защо нашата организация не получава осиновителските такси за животните, които отпътуват? 3.Как сме сигурни, че кучетата отиват на добро място, а не например в лаборатория или пък за кожи?
Мили хора,
България е сред последните европейски страни, включили се в масовия износ на нежелани кучета от улиците и приютите по посока Австрия, Германия и Холандия. Дълго преди да започнем ние или колегите ни, да пращаме кучета в чужбина, там са работили организации от Испания, Гърция, Португалия, а в момента и с бясна скорост всички наши колеги от Румъния, където животни се избиват в невиждани и чудовищни мащаби и в този миг.Да искаме от насрещните организации да пращат обратно в България парите, които получават като осиновителска такса за кучетата би означавало просто да отрежем пътя на своите кучета натам. Това се получава т.к. конкуренцията е наистина огромна и единственото, което ни позволява да продължаваме да пращаме животни към партньорски организации е нашата доказала се през годините коректност, факта, че животните ни пътуват здрави, социализирани, с всички нужни ваксинации и документи, и с напълно легални транспорти.
Единственият вариант АРСофия да получава осиновителските такси в чужбина би бил да прескочим изцяло организацията-посредник. Това обаче поставя животните в много голям риск, т.к. никой от нас не може да проверява осиновителите на място, в случай на връщане да поеме животното обратно незабавно, да поддържа продължаващ контрол до края на дните на животинчето. Именно затова АРСофия НЕ РАБОТИ с директни осиновители (освен в много редки, конкретни случаи, когато обикновено става въпрос за наши познати сънародници в чужбина и прескачаме таксата изобщо).
Що се отнася до това дали животните отиват на проверени места – отговорът е същият. За да избегнем какъвто и да е било риск за злоупотреба с кучетата и котките, които отпътуват ние работим единствено и само с доказали се и познати организации, чиято работа се ползва с уважение в страната им, които познаваме отблизо или са препоръчани от колеги, на които вярваме. Макар да не изискваме постоянна връзка с осиновителите на наши животни (при над 2500 задомени, от които около 2000 в чужбина това би било невъзможно) ние знаем, че организациите на място поддържат тази връзка и дори неведнъж се е стигало до ситуации да приемем обратно животни, които по една или друга причина са имали проблеми при задомяването.
Сред многото колеги, с които работим има само 3 организации, които дават част от осиновителската такса за покриване на (последващ) транспорт. Стараем се да организираме транспортите така, че да пращаме на същите пътувания „платени“ и „неплатени“ кучета, но това не винаги е възможно. Редовно ощетяваме работата и развитието на приюта, организирайки пътувания, за да осигурим бъдеще на добряци, които тук няма да го намерят и макар да е скъпо – предпочитаме този вариант пред вечното гниене в клетките.
И накрая – местните осиновявания са в пропорция около 1:100 в сравнение с изоставянията. Ако не пращаме животни на път (макар, че се надяваме в далечно бъдеще да постигнем и това), ние бихме били един типичен местен приют, който е винаги пълен, където няма текучество. А без осиновявания не се освобождават места за нови животни. Опитваме се да обясняваме това на немалко гневни хора, които очакват ние да можем да поемем всяко едно пострадало куче от улиците и околностите на София, но нещата просто не работят така – колкото излязат от приюта, само толкова могат да влязат. Нещо повече – приютът непрекъснато работи с много животни НАД капацитета си, именно защото „ако успеем да пратим на път Х, У, Z… ще можем да ги сместим в клетка N, еди кой-си ще го преместим еди-къде си и т.н…
Още веднъж – огромни благодарности от нас си, а и от името на 21 мънички героя, които без вас не биха имали този огромен шанс да бъдат щастливи и обичани домашни кучета в една страна, където външният вид на кучето е далеч по-маловажен от вярното му сърце.
Уважаеми приятели на кучетата,
обръщаме се към вас с голяма молба от името на 21 бебенца без дом. Всички те, без изключения, са родени из дворовете на наши съграждани, а впоследствие са били изхвърлени на произвола – да гинат от глад, коли и болести по улиците на София.
Дотук на мъниците им провървя – те намериха подслон, грижа и обич във „Фермата“, преживяха болестите и най-опасното за тях време преди да бъдат напълно ваксинирани, привикнаха към полевите условия и от малки уплашени топчици тъга се превърнаха във весели, умни, жизнерадостни кутренца с огромна обич за хората и надежди за светло бъдеще.
А светлото бъдеще не си затвори очите за тях – наши съвестни колеги в Холандия намериха варианти за постоянни и приемни домове за всяко едно от тях. Всеки в тази шарена група има шанса от нежелано българче да се превърне в обично холандче. Стига обаче ние да успеем да намерим парите, нужни, за да ги пратим по живо по здраво в тяхната нова родина. Пари, които понастоящем – нямаме.
Ето ги и тях. Разгледайте ги добре, мили приятели. И ви молим – представете си ги как ще изглеждат, когато порастат само още мъничко – буквално 2-3 месеца, и ще разберете защо се обръщаме към вас с този отчаян апел:
Да си го кажем направо – останат ли още в България тези съкровища ще изгубят безвъзвратно своя шанс за щастие и ще се влеят в голямата група нежелани отраснали „помиярчета“ на нашия приют. Ще растат в клетка, ще бъдат самотни и скучаещи, ще сънуват едни и същи безплодни сънища за обичливи семейства.
Не казваме тези тежки думи ей-тъй, а от горчив опит: както всяко лято, и това – даренията за приюта се свиват до под санитарния минимум – борим се за оцеляване и очакваме с тих ужас най-убийствения месец – август. В Богров вече преживяхме 3 гладни лета, през които запушвахме дупките с малкото, което успявахме да съберем, оставяйки жизнено-важните транспорти към чужбина „за когато има възможност“.
И всяко от тези лета най-тежката цена плащаха именно нашите дребосъчета – кафяво-черните мъници, които имат шанс само и единствено докато са мънички и сладки. Станат ли на 4-5 месеца от графа „търсени бебета“, те преминават в отчайващото „подрастващи с цвят бездомен“, а след това и в „порастнали невидими кучета“. Защото те стават нежелани не само у нас, но и в чужбина. Търсенето на домове за тях става почти невъзможно и множеството прекрасни по характер, но неугледни на външен вид кучета при нас го доказват с отчайваща сила.
Тази година пред Animal Rescue Sofia стои огромно изпитание. След като с огромни усилия и мобилизация с вас успяхме да купим за кучетата на София тяхното място под слънцето, сега сме изправени пред Ремонта. Няма да ви товарим с думи за това колко трудно намираме средства, с които да го правим – веднъж постигнали огромната цел ние изгубихме моралното право да искаме още помощ, за да превърнем това място в уютния дом на бездомните животни. Знаем, че всеки даде всичко, което можа… Средства търсим чрез организации, чрез близки хора, които ни вярват и знаят, че всяка стотинка отива за животните, но е трудно, повече от трудно.
Всичко, което имахме, всичко, което можехме да дадем или продадем и да вложим в ремонта – го вложихме. В момента работата е замразена и не спираме да се блъскаме в безброй стени, с надеждата, че твърдите ни глави са по-твърди от препятствията и рано или късно ще пробием. Така, както винаги досега сме успявали, колкото и трудно да е било.
По принцип ние не би трябвало да приемаме животинки в настоящето ни положение – би трябвало да отказваме случай след случай с думите „не можем, няма пари, няма условия, няма как да ви помогнем“. На практика обаче е друго. Дали сме несериозни, авантюристи, мекушави сърца, отчаяни мечтатели или просто луди кучкари – решете вие, ние не можем да кажем. Ние сме там, където сме, защото от създаването си до днес АРСофия е следвала само един принцип „ние ще сме там, където са и кучетата“. Така мислим – така правим. Не отказахме помощ и на тези 21 бебешора. А сега стоим пред страшното решение – да оставим без бъдеще малката им шарена група от мечти и копнежи в козинка, защото пари чисто и просто – няма.
Цената на един транспорт до Холандия е 1200Е. След като разплатихме ремонта до тук и го спряхме, след като осигурихме храната, лекарствата и грижите за приюта и този месец, сме в такъв минус, че повече не е възможно да го разтягаме. От приятели на едно от кучилата успяхме да измолим 350Е. Още 850 обаче чисто и просто ги няма. Да, това са много пари – по 40Е на бебе. Пресметнато с хилядите километри, които трябва да изминат мъниците обаче това не е голяма цена – частните транспортни фирми вземат не по-малко от 150Е за тази дестинация, за въздушен транспорт вече да не говорим.
Казано иначе – по 80 лева на калпак струва бъдещето на тези 21 мили хлапета. Ние не можем да им го осигурим, макар да знаем, че всяко от тях ще „погълне“ тези 80 лева само в близките 3 месеца, просто ги нямаме. Молим ви за помощ – макар и трудно, не невъзможно да съберем тази сума и да пратим бебоците на път към техните осиновители.
Помогнете, добри хора, помогнете им ако можете и с колкото можете – приятелите на кучетата сме много и ако всеки даде от себе си по малко – ще има обич и щастие за още 21 невинни души. В противен случай ще трябва да ги оставим тук, с мъгляво бъдеще, обградено с решетки и неяснота.
Ако имате възможност да помогнете с малко на дребосъчетата, молим, КЛИКНЕТЕ ТУК – имате възможност да преведете по банка, чрез ePay или PayPal.
Можете да помогнете с 1лв дарение за приюта и чрез СМС като напишете DMS DOG на кратък номер 17 777 (ДДС не се начислява)
От името на дребосъчетата, които няма да имат друг шанс – благодарим от сърце на хората, които ще откликнат!
Comments are closed.