През ноември 2009г. в изолатора в Сеславци се появи така наречената „Бенковска група“ – банда от едновременно заловени кучета от помпена станция в София, за които беше наредено да не се връщат обратно след кастрация…
Два дни по-късно бяхме на място в приюта, за да видим кого можем да спасим, давайки временен приемен дом. Щастливците бяха двама: Жорко, за когото ще разкажем по-подробно тук и Жужка – мила майчица, чиито кутрета бяха измряли до едно, а тя току-що кастрирана. Защо точно тях двамата? И двамата изпитваха неописуем ужас от решетките на клетката, в която бяха натъпкани всичките 15 кучета от кв. Бенковски. Жужка, която многократно вече беше прескачала с катерене в съседните клетки, намерихме затворена във вътрешните тъмни клетки. Тя остана при нас близо 2 месеца, изключително мила, весела и обичлива, а в момента вече е щастливо осиновена в Холандия!
Ето я Жужка, когато я взехме у дома и после, когато вече беше готова да отпътува към новия си дом в Холандия:
Жорко намерихме с глава, заклещена през решетката. Стоеше така, Бог знае от колко време, и пищеше неистово. Помогнахме му да се отклещи и видяхме, че този малък дребосъчко е с множество рани и разкъсвания по тялото – чак ребрата му се виждаха през кожата. Явно останалите, по-доминантни кучета в препълнената клетка се бяха възползвали от това, че жертвата е заклещена и безпомощна и бяха дапочнали бавно да го разкъсват (в последствие това беше съдбата на друго куче от същата клетка). И така, Жорко беше експресно кастриран, а час по-късно вече реанимираше у дома.
Първите 3 седмици Жорко беше оставен на спокойствие в групата на останалите 4 кучета у дома, които са живи, добри, игриви, задружни и отворени за нови познанства. Надявахме се, че докато се възстановява от физическите си рани Жорко ще успее някак сам да се оправи и да се интегрира първо към тях, после и към нас. Но се оказа съвсем друго:
Жорко отказваше да се приобщи. Всеки опит за контакт с кучета довеждаше до пълна парализа, пищене, напикаване.
И с времето това се задълбочаваше. Колкото повече свобода и спокойствие му давахме, толкова повече този негов панически, парализиращ страх се задълбочаваше. Имаше дни, в които не ядеше и не пиеше вода, а стоеше в един ъгъл в двора, само и само да не се приближава до къщата, където сме ние. Не ни отне много време, за да разберем, че трябва да се намесим по-активно, за да покажем на това мило момче, че хората и другите кучета могат да бъдат и добронамерени.
Започнахме програма по социализация на Жорко, която беше с висока интензивност, за да пречупим ступора.
Жорко се превърна от едно слабо, нахапано и парализирано от страх куче (приблизително на 2 години) във весел и забавен герой, търсещ ласки и внимание. Най-гръмогласен от всички вкъщи, идва и ни се поскарва със смешното си гласче, когато се бавим с храната или когато се радва, че се прибираме от работа. Мил и очарователен, Жорко вече се старае да се хареса на хората, общува безупречно с останалите кучета, ходи на повод.
Социализацията на Жорко трябва да продължи и в новия му дом. Той все още се стеснява от други хора и в момента се стараем да го запознаваме със всеки, който влезе вкъщи, както и да го водим на гости. Но най-важното е, че Жорко вече е готов да бъде обичан и да обича. Той наистина извървя огромен, огромен път, който малко кучета успяват за изминат успешно, а ние всеки ден му повтаряме, че има смисъл за продължава за върви напред, защото трябва е готов за момента, в който ще се появи неговият истински стопанин, а всички тези лоши моменти ще са само минало.
Във Жорко, както във всяко друго куче в приемно семейство, са вложени много време, постоянство и грижа и се надяваме, че скоро ще го видим осиновен от добри хора, за които той така старателно се подготвяше през цялото това време!
