-Ало?
-Здрасти, Людмила Мръвкова от клуба на Чау-чау се обажда за двете кучета в приюта. Имам стопанин за тях.
-Бргрррбррр? (Мисли: не може да е истина?!)
-Да, дето бяхме намерили стопани за плешивото чау… от клуба… Людмила??? Имам идеалния човек за двете кучета!
-Бргрррбррр? (Мисли: някой да ме ритне! Не вярвам!)
Но се оказа истина. Няколко часа по-късно Людмила, грабнала за ръка своя служителка, отдавна влюбена в нейните кучета – Вероника Димитрова, дойде в приюта за най-окаяните кучета на света.
Шери и Фу (Хуан)
Познавате ли кучета от породата чау-чау? Кучето, дето близнало небето, докато го боядисвал Бог (имат сини езици)? Дето го мислят за сладко мече и си го купуват всякакви кретени, нямащи никакво понятие от сложното отглеждане на това куче?
Да, за същото животно говорим. Чау е куче с недоверчив и лоялен характер. Тихо и с много силно изразено чувство на достойнство, горделиво някак, куче на един стопанин. Красиво и смело същество със собствено мнение по въпросите на живота. Такова куче е чау.
Нашите двама герои бяха изгубили всичко, което имаха. Беше им останало само малко, отбранявано със щракане на зъби, достойнство. Вероника и Людмила са хората, които им го върнаха. С обич и нежност, с деликатна решителност, с уважение и внимание за десетина минути двете жени бяха спечелили доверието на кучетата, които живеейки при нас (а ние обичаме кучетата много) не бяха ни приели или обикнали.
Уви, проблемите на Хуан не са проблеми за един ден и го връчихме тепърва за оправяне на Людмила и Вероника – сополив, с прясна операция (която побързала да се възпали), но безкрайно доволен да се махне от приюта. Какво се случи? Кастрацията му се оказа безумно сложна операция. Момчето се оказа крипторхид с дълбоко заседнал в стомашната кухина тестис. И понеже не му стигаха проблемите с крачето, трябваше непременно да се обзаведе с вторична бактериална инфекция след операцията. Сополи, температура, гной – всички нежелани последици от стомашната хирургия в едно… Не, че това уплаши неговата нова стопанка, де. Момчето вече се лекува при нашите приятели в Добро Хрумване. А, да и си има ново, китайско име – обидили сме го май с това Хуан. Казва се вече Фу.
Шери пък… какво да кажем за нея. Каквото и да кажем – няма да я опише. Толкова особено куче, чау по всички параграфи. Толкова искахме да я поизкъпем и срешем, колко само доброволци се пробваха – къде ти! Пипнеш ли я с четката – ще ти отхапе ръката до лакътя. Нашийник? Без такива! Трудна, трудна, трудна отвсякъде. Същото създание още същата вечер в ръцете на Вероника – изкъпано, сресано, гальовно!? Кой ли ви разбира вас, китайци?! Е, вече имаме отговор – Людмила и Вероника ви разбират.
Разбраха се, хора. Не си представяте как се разбраха. От първия поглед, от първата сълза на Людмила, от първата прегръдка на Вероника – те се познаха и се разбраха. И въпреки всички трудности, които тепърва им предстоят по връщането на тези кучета обратно към нормалния вид и здраве – те бяха щастливи да видят най-сетне някой, който ги разбира.
Людмила с двамата и Вероника с Шери
Поздравяваме искрено тези две необикновени жени и клуба на Чау-чау в България за отговорното, грижовно и състрадателно отношение към кучетата от тяхната порода. Можем само да си пожелаем повече хора да ги беше грижа така. А на сложните мечета – бързо възстановяване им желаем! Знаем, че оттук насетне имат приятели, които никога няма да ги оставят. А ние сме малко по-богати с още двама добри Човека в съкровищницата на АРС.
Comments are closed.