Изминаха две години, откак срещнахме за първи път Елена.
Някой я беше изхвърлил навън с два жестоко раздробени крака.
Беше напълно безпомощна сама и не се справяше.
Това беше животът и:
Първо си мислехме, че има зле зарастнала фрактура на предното краче. Но рентгеновите снимки показаха, че и двата крака отдясно са пострадали жестоко. На въпроса към доктора – дали я боли, отговорът беше кратък: „нетърпимо“.
Бяха нужни месеци и няколко сложни операции, направени от д-р Златинов, докато Елена се освободи от болката. И как само премина през тях… Смела, благодарна, невероятна…
Въпреки целия напредък обаче, нашата мила шушулка нямаше как да не остане с краче, вдигнато винаги за поздрав: „здрасти, приятел!“. Какво от това, мислехме си ние, такова невероятно създание няма как да не трогне тълпи от кандидати. Още повече, че премина през седемте кръга на ада – имало е причина все пак, хубавото предстои. И така… започна голямото чакане.
Елена беше всеобща любимка във Фермата. Когато я извеждаха доброволците, тя правеше няколко бързи стъпки до най-близката точка за галене, пльосваше се по гръб и очакваше цялата нежност на света. Такова мило момиче, толкова нежно и търпеливо…
Изминаха две години, но за Ели нямаше нито едно запитване. Може би се е струвала на хората като „инвалид“. Или пък ние не сме се справили добре с представянето на нашия небесен ангел. Във всеки случай, случващото се с Елена беше абсолютно несправедливо.
Тя остана непожелана цели две години.
А после… после най-сетне дойде моментът за Второто Чудо на Елена.
Невероятната ни приятелка Селма, която вече е задомила стотици наши кучета в Холандия, ни дойде на гости миналото лято – да избере дребосъци за задомяване. И срещна Елена. И се влюби в нея. И и обеща – да намери хора, които да знаят, че е ангел на три крака.
Още половин година измина преди да се случи и това. Но се случи. Преди два месеца прегърнахме Ели за последно и със сълзи и сополи я пратихме на дългия път към Холандия…
Посрещнаха я като принцеса. За първи път в живота си, нашето момиче разбра какво е удобство, тишина, спокойствие и нежност на корем. Чиста и обичана, тя беше готова да се прибере в новия си дом.
И какъв дом само!
Елена беше осиновена в прекрасно семейство, където съпругът страда от деменция, а съпругата му се грижи неотлъчно за него. Семейството изгубило наскоро своето любимо куче и човекът не спирал да го търси денонощно…
Днес Елена не е просто нечие спасено куче.
Днес тя самата е спасител.
Нашият малък ангел спасява сърцето и ума на своя възрастен приятел всеки ден, давайки всичко от себе си, за да му даде спокойствието, обичта и компанията на един истински, верен приятел…
Благодарни сме на Съдбата, че ни доведе до тук. Хората около нас толкова лесно забравят, че светът ни е пълен с Добро. А пък ние не можем. Защото го срещаме всеки ден.
И се чувстваме едновременно горди и смирени, но най-вече, вдъхновени от невероятните хора, които срещаме всеки ден. Благодарим… Благодарим ви!
Comments are closed.