Да, знаем, че е лято. Време за слънце и усмивки, за почивки и приятели, за дълги дни сред природата, за напомняне – колко е хубав животът…
Обаче за нас лятото е трудно време. Седим си тук с кучетата, по-самотни от обичайното, осиновители и дарители има съвсем малко. Пък кучетата не ги е еня – петък ли е или неделя, януари ли е или юли… Все са си гладни, все си ги удрят коли, все ще се намери някой в този празен град да им стъжни живота.
Както винаги – клиника Франциска е пълна с пациенти, които не биха намерили помощ никъде другаде. Почти всички със сигурност (а и останалите вероятно) са видимо домашни кучета, изоставени на произвола, когато са започнали проблемите с тях. За някого са били непотребни, за нас пък са приятели. Представяме ви част от тях:
RIP: Благо, изхвърлен престарял ротвайлер
Kолкото и да си благ, колкото и да си хубав, колкото и да си бил верен и обичлив през годините, пак не си застрахован от човешката жестокост. Закъсаш ли я – край, ставаш непотребна вещ и те изхвърлят на улицата.
Когато доведоха Благо, не можеше изобщо да се изправи. Направихме му рентгенови снимки, установихме страховито ошипяване по гръбнака и го поставихме на лечение. Седмица по-късно добрия дядко вече започна да става по малко, беше в по-добро настроение – усмихнат и толкова благ…
И ето че днес, неочаквано, сърцето на Благо не издържа. Старото момче пи малко вода, легна, и след час – вече имаше само една измъчена обвивка, без Благо в нея.
Сбогом, мило момче. Прости ни, че не успяхме да ти подарим щастие в последните ти дни…
Лъчко, изхвърлен престарял дакел
Дядо Лъчезар май не знае, че е болен. Или поне е толкова доволен да живее в приюта, че вообще не дава вид да го е впечатлил букетът от проблеми, който ни подари. Явно за него животът винаги е бил труден – за няколко дни тук стана едно от най-веселите кучета на Фермата.
Когато го приехме, Лъчо страдаше от страховита дерматоза. Гърбът му беше почти с екзема, всичко го сърбеше, а паразитите вече напускаха кораба-майка, предвидили скорошна кончина. Не са познали!
Дакелът е голям човек и това е медицински факт. Все още не сме напълно сигурни какво точно става със Лъчо. Подозирахме диабет, но изследванията го отхвърлиха, тествахме за това, за онова – йок. Вече сме на екзотични болести и диагнози, предстои да го тестваме за болестта на Къшинг и вероятно това ще се окаже.
Сънчо, младши администратор в офиса на Фермата
А пък любимият ни Сънчо вече си има потвърдена щура диагноза – именно Къшинг. Ще пие лекарства до края на дните си, като препаратът, който му трябва не се внася в България. Вече го търсим сред колегите ни в чужбина. Междувременно – Сънчо остава на ваше разположение.
Роузи, с дирофилария
Или по-точно – БЕЗ дирофилария! Роузи вече е в самия край на лечението си от коварния червей в сърцето. Премина през много трудности най-нежното сърце.
Може да изглежда голяма и силна, но тя е като едно малко момиченце, от тези с далекогледите очила, дето те поглежда отдолу-нагоре и сърцето ти се разтапя като сладолед. Браво на доброто момиче, лечението от дирофилария се точи с месеци, препаратът е много тежък и трудно-поносим, щастливи сме, че и тя успя да прескочи трапа.
Молим, прочетете тук как да пазите най-добрия си приятел от паразити, дирофиларията е навсякъде около нас, а малко хора третират превантивно за нея.
Херкулес, ангелско дребосъче с припадъци
Сещате се, че Херкулес не е нито се раждал, нито живял на улицата. Кой, без извинение, малоумник е решил да се отърве от него баш на магистралата, не можем да кажем. Ние го познаваме от момента, в който един камион пред очите ни щеше да се разбие, в опита си да не го сгази. Само опит – защото не успя, Херкулес е прекалено дребен дори за да бъде сгазен както си трябва.
Той е съвсем младо момче, но направи някакви неизяснени гърчове. Дотук са два, така че в момента остава под наблюдение, за да можем да включим адекватна терапия. Трябват му какви ли не тестове, но на този етап няма начин да заделим пари за това и само се гледаме умно. И с обич.
Йода, бездомен дядо с тумор на тестисите
Един прекрасен агент, който ни беше представен с думите „това е Йода, кучето на нашето село, най-добрият“, дойде в клиниката за спешна ракова помощ. Оперира го д-р Маринчева, възстановява се поразително бързо – независимо от възрастта си, а туморът не беше малък.
Приятели, туморът на тестисите при мъжките кучета се случва със същата честота както туморите на млечните жлези при женските. Кастрацията на мъжко куче може и да не опазва дома ви от безброй бебета, но е смислена и полезна процедура – толкова много дядковци си отиват от това, при все че е можело да им бъде спестено…
Ханя и Мария, две бебета с кожни заболявания
Малко ни е яд, че не снимахме Мария, когато дойде, та да можете да си представите какъв голям напредък има. Тя беше почти напълно плешива, кръстили сме я на любимия ни крастав Маркъс, само дето беше още по-зле и от него. Въпреки това – тя е и ще си остане най-веселият агент на света, обожава хора, ама и това е меко казано, няма такъв сладур.
А пък сладката Ханя се е сдобила с гъбички и сега ще ги бори известно време изолирана от още по-смешното си продълговато семейство (мама и сестричка).
Могъщият Рагнар, с пневмония
Рагнар Лотброк, изтърсачето на кучило от 8 полу-хъскита, беше изтипосан като лице на приюта във Фейсбук – да кани посетители, понеже е толкова непоносимо сладък. И сега всичките се самообвиняваме за тази работа, понеже явно малко е бил урочасан.
В деня след като го пуснахме и хората казаха „ах!“, Рагнар легна болен от пневмония и аха да го изгубим – дребните кученца се обезводняват толкова бързо, и също така бързо развиват неовладяеми инфекции. Рагнар е дребен, но си е викинг, могъщ и забележителен, така че – остава на този свят. Само дето пак е в клиниката, далече от дваж по-едрите си братя и сестри, които се боричкат навън щастливо и в този момент. Как пък точно пневмония и баш на тия жеги… дръж се, Рагнарчо!
Флика и Нушка, изоставени болни навън
Флика и Нушка са две приказни дами, по цяла педя всяка. Нечии домашни кучета, изхвърлени навън, за да не се разправят с проблемите им. Флика вече е в края на възстановяването си след операцията (тя е мъничката лисичка, цели 4кг), а Нушка още пие антибиотици и се опитва да разбере как стават нещата тук (като за момента все още е стигнала до точка 1: кротко лежане в креватче).
Тези, и още много животни се лекуват в приюта в този момент. Ако можете да помогнете с нещо, дори да е съвсем мъничко, ще сме ви признателни, ТУК ще намерите всички начини да го направите.
Слънчеви поздрави от вашия вечен другар Душан, който вече чака своя ред за операция.