Понякога приятелите ни питат:
Откъде-накъде пък се извъдихте такива оптимисти?
Отговорът е прост:
Защото имаме честта да бъдем свидетели на толкова много добрина.
Глухият Борис, с червеите в сърцето
Не е съвсем точно да кажем, че сме намерили Борко в едно село, т.к. всъщност щяхме да го сгазим. Напълно глух, добранко не чу как приближаваме с колата и така ни накара да спрем, за да проверим какво става. Кожа и кости, объркан, но много мил, Борко явно е бил изхвърлен точно на това място.
Глухите животни не могат да оцелеят сами на улицата. А толкова нежни и добри същества като Борис и не бива да бъдат сами. Взехме го в приюта. Д-р Маринчева му пусна кръвните изследвания и тестовете и… нежното ни момченце се оказа заразено със смъртоносния паразит дирофилария.
Благодарение на вас, Борис получи сложното и скъпо лечение, необходимо, за да се освободи сърцето му от червеите. Един месец пи антибиотици, след това сложихме имитицид, след това още месец живя затворен в мъничка клетка – за да не се движи и да не запушат мъртвите червеи сърчицето му…
Марина Йорданова дойде в приюта с идеята да осинови младо, дребно на ръст куче. Протегна ръка в клетчката, където беше изолиран Борко, погали кадифената му главица, той я погледна със своите изумително добри очички и… влезе в сърцето и завинаги.
Борис премина през твърде много трудности. Но не беше напразно, и не беше сам. Днес глухият, обречен да умре от дирофилариоза Борис е обичният другар на Марина и живее своя втори (май че трети?) живот редом с нея…
Нали разбирате?
Как бихме могли да бъдем песимисти?
Изхвърлените Кати и Чейс
Беше краят на зимата. А те бяха 3 шушулки, изхвърлени в междублоковото пространство на кв.Банишора. Току-що отбити от майка си и изхвърлени на студа, три шепички отчаяние и глад – кафяви и безинтересни, ненужни никому уплашени сърчица.
Често кутретата от този цвят ги пренебрегват, но тези дечица са били орисани за щастие. Турбо замина за Холандия, а Дизел и Мерцедес (вече Чейс и Кати!) бяха осиновени в прекрасно семейство – заедно! Точно както за едно дете е много важно да има братчета и сестрички – и за кучетата няма нищо по-хубаво от това да не растат сами.
Ето така, в семейство Дамеснил имат две деца, а вече имат и две кучета! Благодарим на Франсоа Луи за прекрасния му избор, пожелаваме на цялото семейство дълги години щастие заедно.
Малката Елвира
Приказната шушулчица Елвира беше оставена при нас от стопаните си. Решили да и дадат хапче за обезпаразитяване, тя повърнала глист, а те – убедени, че всеки момент ще бъдат заразени с кучешка тения – не искаха и да чуят, че това е съвсем нормално и… си тръгнаха.
Разбира се – за такъв дребен ангел, толкова мил и дружелюбен, нямаше как да не се намерят прекрасни осиновители. Още преди да излезе от клиниката, Елвира срещна своята истинска стопанка – Евгения Савова. Сигурни сме, че животът им ще е пълен с усмивки и смях!
Приказната Алегрия
Няма никаква нужда от думи. Защото снимките сами говорят за щастието, настъпило в дома на Александър Михайлов и най-вече, в с сърцето на дъщеря му Раена…
На добър час, мили деца!
Болният Оливър
Беше есента на 2016 година, когато взехме Оливър от общински приют Богров с тежък кожен проблем. Добрият дядо прекара много дълго време на лечение, докато се сдоби с диагноза „хронично болен“, т.е. още един от онези, с които ще се гледаме през решетките с години – докато смъртта ни раздели…
Но не е била такава съдбата на добричкия дядко. След цял един дълъг живот в мъка, момчето намери своето спасение в сърцето на Б. – един забележителен човек и приятел на животните, от когото можем само да се учим.
Б. не иска да и благодарят и не обича да разказва на колко животни е помогнала. Затова ще напишем само едно „БЛАГОДАРИМ, ЧЕ ТЕ ИМА“. И ще пожелаем дълъг и щастлив живот на Оливър, който попадна на най-доброто възможно място.
Пожарникарят Линкълн
В АРСофия искрено обичаме пожарникарите – понеже през годините сме се запознали не с един и двама доблестни мъже от редиците им. Приехме Линкълн на 10-ти януари – героите бяха измъкнали нашето теленце с триста зора от дълбока незатворена шахта.
Прелестен! Толкова добър, толкова усмихнат – млад кавказец, с великолепно отношение към света и населяващите го същества. С един лек козметичен дефект – че е направо огромен… Половин година Линкълн пускаше чара си на макс за всеки осиновител – танци, лапи по решетката, нежни погледи, закачливи звуци – нищо. Чудехме се каква е тази гадна магия, а пък той си чакал хората.
Днес Линкълн живее със страхотното семейство на Ния Дойчинова-Петкова. Домът му е в конна база с 30 коня и още една страхотна овчарка, с която са вече първи приятели.
Бяхме им на гости и няма какво друго да кажем освен:
„Ех, да бях Линкълн и аз!“
Comments are closed.