Два месеца откак малкия Тери (бивш Рикардо) беше осиновен от Мая Димитрова и нейните чудесни момичета. Ето какво ни пишат те днес:
Здравейте, пишем ви след малко повече от два месеца с Терко-Перко.
Вече няма нищо общо със срамежливото кутре, което беше! Вече не се свива и не се опитва да бяга, когато види друго куче, а се втурва да играе и понякога даже озадачава кучето отсреща. Също така си има голяма банда с кучета от квартала, с които да си играе.
Иначе е много игрив и много обича да гони и носи всичко, което му хвърляме (най-много си обича въжето за дърпане и плюшения заек). Най-забавен е когато някой се прибере вкъщи след работа или училище – първо откача, изправя се на задни лапи и ни ближе по лицата, а след това се просва по гръб на пода и все едно казва „Ха чеши ме сега!“ Има и бонус – ако уцелиш къде го сърби най-много, разтегля уста в нещо като усмивка и започва да набира обороти със задния си крак!
Освен всичко е страшно лаком и яде всичко, което докопа – откакто е при нас, е станал двоен (взехме го 6,6 кг, а сега е 15 кг). Освен това сме много горди – страшно е умен и се учи много бързо – усвоява комендите без усилие, а и се научи да се изхожда навън само за седмица!!!
