РЕДАКЦИЯ 31/03/2017
Transport V/2017
Ден по-късно – нашият бус потегля с 21 дребосъци на борда.
Напред към новия живот, към другата действителност, към едни места, където няма да са помиярчета, а любими дечица.
БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ПОМОГНАХТЕ!!!
Това беше най-шеметният транспорт, който сме успявали да направим за 7г… Нямаме думи за признателността си, знаете, че тези добри същества го заслужават – истински и напълно. Бъдете живи и здрави за помощта, сигурни сме, че тя неизменно ще се върне във живота ви.
ОРИГИНАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ
Отвори се извънреден шанс:
20 кучета и 1 коте от приют Фермата могат да заминат към новия си живот в Холандия и Германия веднага, ако успеем да съберем пари за пътуването им.
За последните два месеца обаче вече направихме 4 транспорта, няма никакви средства, а местата при колегите няма да ни чакат. Имаме срок от 2 дни, за да потвърдим и изпратим героите.
Нужни са още 320Е (само още 8 кучета нямат „билет“ за дома след като пуснахме апела във Фейсбук), за да можем да изпратим буса с героите на път.
Молим, помогнете с колкото можете, няма време за губене – конкуренцията от организации като нашата в Румъния е много голяма, ако не използваме местата при колегите веднага – ще ги използват те. Сред кучетата има приятели, прекарали целия си живот в приюта, бебоци, възстановени пациенти…
Джеф е с нас от бебе. Приехме го в стария Богров преди 6 години заедно с голямото му кучило – още 8 клепоухи дребосъчета. Трябваше и той да бъде холандец – като всички други, но не го избираха, изпреварваха го други кутрета. Джеф поотрасна и… се сдоби с дискова херния. Една операция и 6 огдини по-късно, Джеф най-сетне има своя шанс да емигрира. Дано го получи, защото е наистина чудесно куче – спокойно, добро, разбрано момче, не заслужава да изживее дните си в клетка.
Стефи е с нас от 2012г. Винаги е била мило и нежно същество, тихо и добро момиче. За толкова години тя успя да остане незабелязана – заради срамежливостта си. В условията на приюта, с толкова много кучета, хората забелязват тези, които облизват ръцете им през решетките. А мълчаливата Стефи само надничаше към тях отстрани, не ги поглеждаше в очите, не си позволи да повярва, че някой може да я обикне… Много се надяваме това да се промени, 5 години стигат…
Надежда дойде с ужасен мастит, постоянна, много висока температура – на ръба на оцеляването. Докторите я върнаха буквално от оня свят. Пребори се, не го очаквахме. С изключение на два случая на животни във финални стадии на тетанус, можем да кажем с чисто сърце, че Надежда ще да е кучето, изживяло и преодоляло най-много болка в нашата клиника. Това не и попречи да бъде усмихната, гальовна, весела, дружелюбна и раздаваща целувки. Днес, 3 месеца след като я взехме от бензиностанцията, където беше родила и загубила всичките си малки, Надежда може да се превърне в обичано германско куче.
Люли – нежна душа, намерена изпотрошена в Люлин – вероятно ударена от кола. Вие помогнахте да съберем пари за операцията й, направихме резекция на бедрената става и момичето се възстанови напълно. Сега е красиво, весело момиче, изумително добро. Нямаме обяснение защо никой не пожела Люли тук, в България – от август, досега. Но ако и помогнете – тя ще отпътува към семейството си в Германия.
Нати… Милата Нати. Преди 7 години собственикът й я доведе при нас в стария приют Богров – уж за кастрация. Той обаче остави фалшив номер за връзка и не се върна повече. Вече 9-10 годишна, нежната умница Нати извади невероятен късмет да получи шанс в Германия – вероятно единствения, който ще получи изобщо. Това е нейния миг на късмет и се молим на всички кучешки богове да може да го използва.
За Германия имат шанс да пътуват и три 10-месечни момичета – Тара, Мазда и Неделя. И трите са с нас от мънички бебета, щедри на целувки и мили, но… кафяви и едри. В България това често означава – доживотна присъда в клетката на приюта, засега не успяваме да убедим осиновителите, че са прекрасни домашни приятели, приличат им на „помияри“. Дано само някой даде шанс и на черните добрячета от клипчето…
Дотук бяха кандидат-германците. А кандидат-холандската група са ситни бебешори. Страхотно е, че имат възможност да заминат сега, за да не повтарят съдбата на Джеф и да прекарат цялото си детство и младост в клетка…
Това са Сол (момче), Пипер и Чили (момичета). Кашончовци, израстнали тук при нас, рядко нежни и любвеобилни кутрета.
Водка, Скоч и Уиски – и тях познавате от болничните им патила. Изхвърлени домашни бебоци, те израстнаха в карантинните помещения на нашия приют.
Мъничката Жана, прекрасният Ванди и изоставеният на два пъти Чъки са сред харесаните да пътуват младежи.
Мая и Рая. Спасени от две добри момчета – Мартин и Норман, които ги намерили и хранили, направили им къщичка до блока. Когато някой възрастен разрушил къщичката им, децата разбрали, че не е безопасно за трите бебета навън и потърсиха помощ от нас. Мъниците преминаха през всички нужни процедури, а братчето – Шаро, беше осиновено тук, в България.
Последния пътник сам потърси помощта ни – нахълта през оградата, огледа се като шеф-диригент и насред последвалия неистов лай, се завъртя достатъчно дълго, за да го приберем. Тристан, момченце.
Помогнете им да пътуват, молим ви.
Не само заради тях. А защото в карантинните ни помещения, вече се подготвя следващата смяна от кашнончовци…
Comments are closed.