Казват, че битът определя съзнанието. Според нас обаче къде стоиш в света е принципен въпрос, въпрос и на личен избор, не само на възможности. Както сме виждали хора без ресурс да обръщат света наопаки, за да направят нещо за някого, така сме виждали и хора, които разполагат с всичките пари на света и не биха си мръднали пръста за никого.
Казват също, че доброто не умира. Не ни остава друго, освен да вярваме, защото иначе – отчаянието щеше да е непоносимо.
Това лято едно слънчево момиче стана звездичка. 25-годишната Станислава Асенова, или просто Съни, беше убита от пиян шофьор на бул. Цариградско шосе. Вече я няма сред нас, за да свети с усмивката и ентусиазма си.
Семейството на Съни обаче не иска (а и не бива) да се разделя с нея завинаги. Те са твърдо решени да продължат нейния оптимизъм и добрина, да използват чудовищната трагедия, за да направят нещо градивно, нещо полезно, нещо, което би се харесало на тяхната мила дъщеря, сестра, приятелка…
Слънчевите хора дойдоха в нашия приют в края на лятото. Разходиха кучетата, нагушкаха ги от името на Съни, донесоха храна за дребосъците и… оставиха 1020 лева за тях. Бяхме поразени. Не защото не вярваме, че има Добри сред нас. А защото никога не бяхме срещали сънародници, които вместо да превърнат горчивината си в омраза и отрицание се стремят да оставят наследство от добрина от името на своето любимо момиче.
Беше краят на лятото и все още имаше много неясноти относно бъдещето ни. Половината пари предадохме на д-р Илиева за лекарства за нашата клиника, а останалото прибрахме „за приюта“. Сега, след като започнахме кампанията по събиране на средства за купуването на нов приют, втората половина на дарението от хората на Съни беше прехвърлено в сметката на „новото място“. Знаем, че нейната добра енергия ще ни помогне, така както помагаше тя самата.
„Предай слънце нататък“ е една инициатива за правене на Добро. Благодарим на семейството на Съни и всички нейни приятели не само за дарението и помощта. Благодарим им и за това, че ни напомнят колко малко е сигурно в този свят и колко много можем да направим за другите ако не си затваряме сърцата и очите за техните нужди.
