Сеара

Здравейте, приятно ми е да се запознаем, казвам се Сеара. Ще се опитам накратко да ви разкажа всичко за мен: родих се в средата на август 2008 година пред един блок близо до „Sky City“ в София. Бяхме голяма тумба бебета – мисля, че аз се падах изтърсачето от общо 7 пухчета. В началото беше много весело, непрекъснато идваха децата от квартала, за да играят с нас, но скоро чух някакви хора да ги предупреждават да не ни пипат, защото щели да купуват отрова. Не разбрах какво имаха предвид, но малко след това мама изчезна, а после постепенно и всичките ми братчета и сестрички. Останах съвсем сама и много ме беше страх. И точно тогава се появиха едни добри хора и ме взеха да живея с тях. Още от самото начало те все ми повтаряха, че съм благословена, щом са избрали да спасят именно мен и наистина в апартамента имах (и досега имам) всичко – мое собствено голямо и меко легло, панички, много вкусна и разнообразна храна, всякакви играчки, дори четки за ресане, дълги разходки в парка, внимание, обич… Но колкото повече време минава, толкова по-сигурна ставам, че, макар и много да обичам моите хора, това не е животът, който бих избрала да водя оттук нататък.

Мечтата ми е да тичам свободна и независима и да играя по цял ден – казано просто, добре де, ще си го призная – колкото и да ме тренираха, и досега отказвам да ги слушам и когато ме пуснат от каишката, не ми се прибира обратно в жилището. Пуснат ли ме веднъж, кварталът става мой, мога да се скитам по цели дни и нощи и нищо не ми липсва. Честно да ви кажа, дори ми е толкова хубаво, че искрено се ядосвам, когато ме хванат отново и ме качат в апартамента, пак ви казвам, аз съм свободна душа, такъв живот наистина не е за мен…

Явно и стопаните ми са се убедили в това, последния път ги чух да си казват колко много ме обичат и как дори не биха и помислили да ме подаряват, но вече не смятат, че мога да бъда щастлива при тях… И понеже и аз ги обичам и не искам повече да им създавам грижи (съседите от квартала смятат, че съм изгонена от вкъщи всеки път, когато избягам и много лошо се карат на стопаните ми), заедно решихме да потърсим нови хора за мен.

Новите ми стопани трябва да знаят, че аз съм ваксинирана, чипирана и кастрирана (още като бебе), най-редовно вътрешно и външно обезпаразитявана и с паспорт. Тежа 19-20кг и съм като цяло средно куче. Ще дойда при тях с всичките ми принадлежности (каишки, играчки, легло, четки…). Още от 6-месечно бебе съм научена да не върша нищо в апартамента и оттогава спазвам това правило съвсем стриктно. Освен това съм голяма симпатяга – ужасно обичам да си общувам с всякакви хора и най-голямото ми удоволствие е, когато някой ми се радва. Страшно харесвам децата и никак не им се сърдя, каквото и да ми правят. Разбирам се и с други кучета, но напоследък обичам да ги плаша и да ги изръмжа страшно, преди да се хвърля в луда игра с тях. Пак казвам – ръмжа плашещо, но само се правя, досега никога не съм нападнала никого. Просто харесвам имиджа на страшната непозната, но още повече обичам играта, която идва след това.

Като цяло съм малко разглезена и новите ми стопани ще имат работа по възпитанието ми, но затова пък (кой не обича да се хвали?) съм страшно схватлива и умна. И пак казвам – моето хоби е да тичам и да бъда страшно активна, моля ви, не ме избирайте, ако искате кротко домашно кученце – много ще ви разочаровам. Ако обаче сте активен спортист със свободно време за тренировки и дълги разходки, ще ви направя най-щастливия стопанин на света, а аз умея това, убедете се сами!!!

Е, това май беше всичко за мен. А сега вие сте наред! Очаквам ви с нетърпение, специални поздрави от София, Сеара