Незабравими, емоционални, удовлетворяващи… Тези думи бих използвала, за да опиша разходките в Богров. Защото всяка седмица ние преживяваме нещо уникално, споделяйки няколко часа с тези невероятни, пленителни и запомнящи се кучета. Дали ние носим вълшебство в техния ден или те правят това за нас? Може би всичко е взаимно. За себе си знам, че да се докосна до тези невинни души, до тяхната чиста и искрена обич, е едно неповторимо изживяване, което обогатява дните ми и внася в тях късчета доброта, любов и светлина.
И така седмица след седмица. Защото веднъж докоснеш ли се до тези усещания, няма връщане назад. Питайте всеки от редовните доброволци и ще разберете, че е така. Просто се влюбваш – в кучетата и техните големи сърца. Пленяват те с всеки жест – целувка, подадена лапичка, изплезен език; с удоволствието, с което играят; поривът, с който тичат; свободата, която излъчват – въпреки живота в клетка. Настаняват се дълбоко в сърцето ти и остават там завинаги.
Учат те да цениш живота и да му се радваш, да забравяш злото и винаги да се бориш за щастливата си развръзка. Защото историите на кучетата в Богров са едни съвременни приказки за доброто и лошото. Всеки ден четем потресаващи истории за пострадали кучета, но също така четем и за приятелството, за това как са се открили кучето и неговият човек с главно Ч.
Карат ни да се чувстваме нужни и полезни. Разходките ни носят удовлетворение, за това че сме дарили няколко минути щастие на 500 затворничета. Помагат ни да израстваме и да ставаме по-добри. Учат ни на търпение към по-слабите и по-изплашените. На постоянство. Учат ни да изграждаме доверие. Правят ни човеци.
Днешната история е далеч от обичайните разкази за разходките. Но е една история за това, което те ни дават. Пожелавам си повече хора да изпитат тези неща – в приюта или на друго място. Да намерят своята кауза. А ако решите, че това е вашата кауза, то ви очакваме в приюта – да разходим нашите четирикраки приятели. Защото разходките са колкото за тях, толкова и за нас!
Comments are closed.