Дими и Вива
Работата на гледач в клиниката на Фермата, която се върши от Деси, Дими и Мария, има длъжностна характеристика, която иска от тях да са:
- ЧИСТАЧ – на 20-30 кучета в стационарни боксове (много от тях бебета-мизерници). Това означава почистване и дезинфекция по схема, поддържане на отделни комплекти за чистене в различните боксове, пране, миене, смяна на постелки. Деси е и нашият сръчен майстор в клиниката.
- ГЛЕДАЧ – всяко едно животинче от клиниката се храни, пои, извежда отделно, получава ласка и внимание, лекарства и хранителни добавки по лекарско предписание, на кожно-болните се правят редовни къпания. Организират се лекарства, медицински храни, пособия; гледачите в клиниката отговарят и за реда в склада.
- ВЕТЕРИНАРЕН ТЕХНИК – д-р Илиева и д-р Маринчева имат огромен брой пациенти, правят множество операции. Гледачите в клиниката правят предоперационната подготовка, слагат абокати, системи, промиват рани, сменят превръзки, дават медикаменти на хронично-болните кучета.
- ЕТОЛОГ И ПСИХОЛОГ – повечето животни в клиниката идват много стресирани и понасят манипулациите трудно. Всяко изисква специален подход и отношение, всяко си има чалъм. Така е и с хората, които идват в приюта. Понякога е изумително трудно да се говори с тях, а тази част от деня коства най-много нерви.
Няма събота и неделя, няма болести, няма умора… Всеки в приюта прави повече, отколкото е принципно възможно, но може би това се отнася най-вече за нашите всеотдайни гледачки в клиниката. Които са много срамежливи и не разрешават да ги снимаме, за да ви покажем колко са усмихнати и симпатични.
Ние обаче ще ви запознаем с тях чрез хитрост – индиректно, защото заслужават признание и уважение. А именно – като ви разкажем за животните на Дими. Тези, които не са във Фермата, а са и у дома. Голяма част от тях и без това са фермерчета.
Познавате го добре. Престарелият дакел Лъчко прекара почти година в приюта. Взиман и връщан, отказан от колегите в чужбина, Лъчезар нямаше бъдеще. Старичък, на моменти чепат, с хронични заболявания – по всички правила той трябваше да остане в приюта до последния си ден. Неговото спасение беше познанството с Дими.
След като се изясни, че Лъчезар ще бъде пациент завинаги, тя реши да го осинови. „И без това идвам на работа при неговите лекари всеки ден, просто понякога ще идваме заедно.“ Така и става. Последното посещение на момчето при нас беше онзи ден. За изваждане на последните останали зъби – вече не ставащи за нищо.
Лъчко не е единствения избран по безнадеждност приятел на Дими. С нея живеят и слепичкият Мърфи, на 14 години, намерен сляп на бул.Европа. И 10-годишният Рошко е от улицата, но от Люлин. И котаракът Шиши. Който, впрочем, не е голям фен на кучетата, нито пък Лъчезар на него, но е постигнато примирие.
Това обаче не е всичко. Дими също така е и приемен стопанин за новородени кутрета от Фермата, които искат 24-часова грижа. Изхвърлените слепи бебоци не могат да оцелеят без майка. Кучило след кучило, обречени кутрета получават живот у дома, в охолие и обич. С цената на безсънието на Дими, разбира се. Последната партида – Артур, Ланселот, Мириам, Моргана и вече станалата прочута – Вива, с големите уши, изхвърлени в кашонче като слепи кутрета на 24 декември. Това са те като обречени да умрат топчици живот:
Ето ги днес, три месеца по-късно, вече големи и силни, ваксинирани, здрави, готови за осиновяване, стига да успеем да им намерим място. Откраднат от смъртта живот, още веднъж – 5:0 за Дими.
„Коледното кучило“ е вече достатъчно силно, за да влезе във Фермата. Какво значи това? Че Дими е „заредена“ със нови бебета. Ето тези четирима нежелани ще живеят своя живот защото Дими е била до тях:
Или е по-точно да кажем: За да могат да оцелеят тези шушулки, Дими няма да спи, ще става през нощта да ги храни, а сутрин и вечер преди и след изтощителната работа ще има още акита за чистене – този неизбежен спътник на всичко, което е живо…
Такива едни хора са нашите гледачки – Дими, Деси, Мария. Мария всъщност стана член на екипа след като беше приемен стопанин за изхвърлени кутрета. Деси, нашия шесторък Шива, също гледа у дома фермерче – поздрави от щерка и Ава и кутренцето Али:
Не е нужно да сте луд, за да работите при нас, но все пак – помага.
Благодарим ви Мария, Деси и Дими.
За отдадеността, трудолюбието и най-вече, за големите сърца!
Comments are closed.