Знаете, че 4 години работихме в общинския приют „Богров”. Престоят ни там ни даде опита и предимството да знаем как точно не се прави приют. Това знание, комбинирано с консултации с колеги от приюти в чужбина, ни помогна да направим кучешката сграда във „Фермата” по съвсем различен и много по-добър начин. Ето какво, защо и как направихме:
Началото:
1.
1. Капацитетът:
В „Богров” имахме 500 кучета, а доста често сме стигали и до 600. Затова можем със сигурност да кажем, че:
– Атмосферата, създадена от 500 лаещи и скучаещи животинки на едно място, не е добра нито за кучетата, нито за посетителите.
– Колкото и да се стараехме, не можехме да осигурим индивидуално внимание за всяко куче. Липсата на контакт с хората се отразява пагубно на кучетата – част от тях стават асоциални с времето, започват да избягват хората и по този начин намаляват шансовете си за осиновяване.
– Много осиновители се стъписваха от гледката на 500 кучета на едно място и им беше трудно да изберат своето куче сред тълпата. Обикновено се осиновяваха само онези, които изпъкват, по-различните, а останалите, макар и чудесни животни, година след година си оставаха по клетките.
По тези причини, решихме да направим „Фермата” с по-малък капацитет – за 200 кучета. Така не само всяко от тях ще живее по-добре, но и няма да се отрази на общия брой спасени, защото шансовете им за осиновяване са значително по-големи, а колкото по-бързо се осинови едно куче, толкова по-бързо мястото му заема ново.
2. Клетките:
Всяка клетка има външна и вътрешна част.
Много кучета в една клетка неизбежно започват да се карат помежду си. Единственото по-лошо от това е самотата. Така че, вариантите за големи клетки с много кучета или малки клетки с по едно куче отпаднаха. Започнахме да обмисляме настаняване на кучетата по двойки, но пък това щеше да доведе до друг проблем – при осиновяване на куче, оставащото щеше да страда за приятелчето си. Ето защо, направихме клетките във „Фермата” за по три кучета – така могат да създадат приятелства, а при осиновяване на едно от тях, оставащите все пак си имат старо другарче до себе си и време, да свикнат с новото попълнение.
Естествено, има кучета, които не обичат други кучета. Обикновено това не са бездомни, а бивши домашни животни, които стопаните им не са социализирали навреме. Така че, 8 от клетките са единични.
3. Стените:
Стените, разделящи клетките не са от мрежа, а са плътни. В Богров, когато кучетата започнеха да скучаят, се хвърляха да лаят и дразнят съседите си. Това не само създаваше напрежение в ежедневието им, но в крайна сметка кучетата от съседни клетки така се намразваха, че при разходки, ако срещнеха свой комшия, неизбежно искаха да се сбият. Сега няма да се гледат по цял ден, ще запазят добрите си отношения (а и спокойствието си) и ще бъде възможно да се разхождат заедно и да се пускат свободни в дворчетата за разходка накуп.
4. Каналите са извън клетките, за да се избегне пренасянето на инфекции и зарази. Освен това, в Богров не можехме да им даваме играчки, понеже редовно набутваха топки и мечета в каналите. С външните канали решихме и този проблем.
5. Подовете са с полиуретаново покритие вътре и гланциран бетон отвън– чистят се лесно и не задържат бактерии, а дезинфекцията е много лесна. Пътечките от външната страна са грапави, за да избегнем хлъзгане на персонала и посетителите.
Две от клетките имат грапав под – те са предназначени за кучета с ортопедични операции и все още нестабилна походка – така няма да се пързалят.
6. Затваряне на клетките от вътрешната страна: вместо решетки, поставихме дограма. Причината е проста – във всяко от помещенията, има двайсетина отвора към външната част на клетките. Ако бяха решетки , кучетата щяха да живеят на постоянно течение.
7. Отоплението:
На практика е невъзможно да затоплим хале с подобен размер. В Богров пробвахме какво ли не – лъчисто отопление, газови печки тип „гъба” (от онези, които се използват по терасите за пушачи в заведенията), но нищо не помръдваше живака в термометъра кой знае колко. Затова се отказахме да топлим въздуха и във „Фермата” пуснахме подово отопление – така, дори в най-големите студове, кучетата могат просто да легнат на пода и да се чувстват добре. Подовото е добро решение и по друга причина – заради честотата на миенето, през зимата клетките в Богров бяха вечно мокри, а това не е никак хубаво. За щастие, сега ще съхне бързо.
Време за благодарности:
Гореща благодарност към господин Денис Смит, който финансира ремонта на нашата кучешка къща за гости!Благодарим ти, скъпи Денис, че помогна да настаним стотиците ни настоящи кучета и хилядите бъдещи!
На нашите момчета и момичета, които помагаха, кой както може!
На доброволците, които се включиха в боядисването!
Да им е честито на новодомците!
Comments are closed.