Празнични поздрави от стари приятели!

Как е настроението ви днес? Нашето – върха! Ето по този начин:

CIMG4608 CIMG4578

Ето такъв подарък получи Рипи тази година! Ето едно писъмце от нея, предадено чрез Катя Иванова, нейната нова „мама“:

Здравейте мои първи спасители, спомняте ли си за мен?  Аз съм Рипи – малката бежова. Много време мина -година и половина. Много неща се случиха оттогава, даже ме снимаха по телевизията. Но това няма чак такова значение.

По-важното е, че след като се роди братчето на Ваньо, бях много притеснена-какво ще правят с мен? Не ми обръщаха никакво внимание, само ме хранеха и разхождаха, (за много бързо) и отдалеч ми даваха да видя онова ревящо вързопче. Цялата къща обръщаше внимание само на него, така както обръщаха на мен в началото.

Да ви кажа, че почнах да ревнувам. Но дойде и моят ден – лека полека започнахме да се опознаваме, е не тича още, но разбирам, че и това човече ми се радва, а аз много внимавам да не му направя нещо. Искам да ви кажа, че ми е хубаво тук – топло и винаги мирише на някоя хубава манджа -аз съм първа помощничка на мама в готвенето – седя до нея и я гледам в ръцете, да не изтърве нещо, ако падне – бързо го почиствам. И на батко помагам – подострям му моливите – ама, той май не е много доволен.

С татко ходим на разходки, сега за празниците ще отидем в планината. Обаче, не могат да ме научат да изхвърлям памперсите на бебето – много миришат.

Мисля и за многото кучета и котки, които са при вас и им пожелавам през следващата година да намерят и те своето място в някой топъл и уютен дом.

Поздрави, Рипи (думите предаде МАМА)

CIMG4601 CIMG4593

Снимка0103 Снимка0104
 Хората на Дезри, семейство Лазарови ни пратиха тези умопомрачително мили снимки и ето това писъмце:

Здравейте,
Пожелаваме ви да сте живи и здрави и никога да не спирате да помагате на беззащитните животни. Искрено сме ви благодарни, че ни позволихте да осиновим най-прекрасното куче на света, нашата красавица Дейзи. Тя се чувства много добре и вече отдавна е  част от семейството. Изпращаме ви и няколко снимки.

С обич: семейство Лазарови

Снимка0100 Снимка0102

Jackie (3) Jackie (2)

Богдана прие в дома си временно Доби – едно мило кученце от приюта с тежък бронхит – имаше нужда от надомно лечение. Ето какво ни пише за нея:

Изпращам ви няколко снимки на Джаки и накратко ви пиша как вървят нещата при нас.

Джаки е наистина много енергична, даже определено мога да кажа, че е по-енергична от нашия джак-ръсел Тоби. Постоянно иска да си играе, закача се с него, гонят се, боричкат се и правят всички щуротии, които могат да измислят. Любимата й пакост е да хапе елхата.

Много е смешна, защото има навика да посяга с предни лапи към нас или към Тоби, за да й обърнем внимание. За малко да извади окото на моя приятел, като го нападна неочаквано за игра.

Първите два дни доста кихаше, кашляше и хвърляше сополи навсякъде 🙂 Вчера забелязах че е по-добре.  Днес се закашля веднъж само (като се събуди сутринта) и май-вече почти няма хрема. Продължаваме да й даваме антибиотика всяка сутрин…

На разходките нямаме проблеми с нея, върви много добре на повод, не се дърпа, още е малко плаха и всичко й е интересно. Втурва се с неописуема радост към всеки срещнат човек или куче. Много е общителна и дружелюбна!
Jackie(5) Jackie (4)

DSC_0999 DSC_1042

От новата „майка“ на Шика – Райна:

Пращам най-сетне малко снимки на Шика в цялата й прелест. И малко инфо: Вече стават 3 седмици откакто Шика е у нас и сякаш винаги си е била у дома, част от нашето семейство. Решихме да дадем на Шика една сричка в името й и от нас, та вече е Шика Ая. Хем малко японско звучене, че котаната ни е много нежна и грациозна, хем Ая от ул. Омая. И определено Шика ни омая всички завинаги.

Има взаимоотношения с всеки един от нас – малки и големи човеци и успява да угоди на всички ръце и желания за гушкане. Изтърпява дори Мара, която понякога прекалява с взимането и носенето, но пък за сметка на това й пее от сърце. А каква игра пада!

Освен, че много бързо се приспособи, тя се оказа много търпелива към нашето шумно семейство, много гальовна и деликатна. Разнежването е пълно. Посрещта ни на вратата като се приберем, с изпъната грациозна осанка. Мисля, че й е добре, а пък и не я оставяме често сама в къщи – аз нали преподавам и съм с по-плаващо работно време и голяма част от работата си я върша в нас.

Никога не ни буди сутрин рано (не че спим много с тез дечурлига). Но дори в събота и неделя ни изчаква да се наспим колкото можем… Продължава да изследва и да открива нови и нтересни неща в къщи. Така например наскоро откри ратановия кош за пране, който се превърна в много любимо място, както за уединение, така и за спане. Вчера пък останови, че може да се намества в един куп отделения на висящия кош за играчки на децата. Незнам дали Шика е от котките, които обичат водата, но любимо занимание й е да влезе и да се настани удобно в умивалника на кухнята, по-възможност, когато е най-мокър. И така, пълно е с много емоции.

Аз в началото си мислех как ще трябва да има някакъв ред и, че Шика ще спи само в хола, а не в нашите спални. Да, обаче много бързо започнахме всички да оставяме вратите на стаите си открехнати и всеки тайничко да си пожелава Шика да се намести при него. Аз дори най-много от всички…

С най-добри пожелания за много смях, здраве и добри емоции през следващата година.

От цялата ни дружина

DSC_0969 DSC_0991

6 7 5
От стопанката на Мърфи – Елизабет:

Искам да изразя възмущението си. Не съм доволна и искам да го връщам. Преди шест месеца взехме от вас куче, което с днешна дата вече е котка. Кажете ми, бива ли такова нещо? Искам веднага да ми го замените със истинско куче! Дано не съм ви стреснала неприятно, винаги тайно съм искала да направя сцена като по филмите.

Въпросът е, че ако сте се чудили доколко точно влияе примерът на околните върху кучетата, моят отговор е много над 100%. Защото нашият доскоро кучешки другар се превърна в една 20-килограмова котка. Котка, която си играе със топче, гонейки го с лапички, котка, която когато погалиш зад ухото издава звук „Гррррррр“, който не може да бъде нищо друго освен противоестествен опит за мъркане. Котка, която докато си играе със кучетата в парка заляга зад някое дърво и се залага, мърдайки задница. Колко често ви се случва докато седите на дивана върху облегалката му да скочи, отблъсквайки се от нея 57 сантиметра високо куче, докато се гони със „останалите“ котки?

Живея в цирк. И всеки ден си мисля за вас с най-топлите чувства, с които мога и благодаря за котешкото куче.

Всъщност, нямаше как иначе да стане – освен двамата му другари, с които всеки ден споделя кошчето за спане, за тези 6 месеца Мърфи беше приемен родител на цели 4 котарачета, всички от които вече са щастливи по новите домове, а Мърфи, гордата котка-майка-мъжко-куче е в очакване на нови.

Просто ми се искаше да споделя с вас. Идеята е, че винаги съм харесвала кучетата, но все бях котешки човек. И ако сте се съмнявали дори за момент във работата на всичките прекрасни истории, които разказвате и всички красиви кучета, които имате, трябва да спрете. Защото вие ме направихте кучешки човек именно показвайки ми любовта, която вие имате със кучетата. Пък после моите котки и аз направихме от кучето си котка. Такъв е животът.

Поздрави!

3 2 1

Scroll to Top