Хелиос
Здравейте, приятели от АРС!
Имате много поздрави от най-доброто куче, което съм срещала – Хелиос! Ние сме наред. Първоначалната ми паника за възпитанието му отмина, момчето се адаптира и показва добрите си страни. Може би аз избързах малко и исках да го видя по-бързо отпуснат и спокоен, но кучето си показа, че той си решава кое кога ще се случи.
Вече си позволяваме (с голям страх от моя страна) да ходим без повод по 5-10 минути на някои от разходките. Идва, когато го повикам, но все още не на 100%. Вече ми има пълно доверие и не се притеснява от нови места и ситуации, когато е с мен. Постоянно ме търси с очи и върти опашката при всяка моя дума. Няма и грам агресия и доминантност в момчето, досега не е имал проблем с нито едно друго куче – към всеки събрат тръгва с размахана опашка. На всички приближили се хора им облизва ръцете – голям целувач. А ако знаете как си приказва – все нещо си ръмжи, скимти и обяснява. Вечер ме посреща със „Скимтящата песен“ – поне 5 минути.
Имаме си вече и кръвна сестра – на кучето на позната се наложи да му се направи кръвопреливане и ние с Хел се отзовахме. Моето момче преживя много спокойно цялата процедура и се възстанови бързо. А другото куче беше една залитаща торба с кокали – сега гони пръчки и възвръща телосложението си! Дано всичко да е наред и при тях занапред!
Но да не ви изнервям с повече думи – ето ги и снимките!
Поздрави от Веси и Хели!
P.S. Хелиос обожава водата и нагазва с огромно удоволствие във всяка локва, река или блато, което види!
Веселина Кайкова
Мърфи
Празнувам и ми се иска да споделя с вас – малкият Мърфи е от една година у дома. Щастлива година, може би най-щастливата досега. Пожелавам си още сто такива!
Прави бяхте, дингото порасна красиво куче. Няма как да обичаш някой друг така, както се обича куче. Направих едно албумче специално за вас, позволявайки си да включа снимки на разни хора без изричното им съгласие (Направо съм извън закона 😀 ), но беше важно да ви ги покажа, защото знам, че при вас е бил обичан от много хора наведнъж, и аз се постарах да му осигуря същата среда – такава, в която има много приятели. Защото чудесните кучета трябва да имат приятели.
Освен това (моля, не ме мислете за ненормална или човек без работа) си поиграх да номерирам снимките така, че да се подредят в папката хронологично, за да видите колко е пораснал! Всъщност с 200%. 😀
Исках да напиша малко писъмце, а пак се отплеснах. Извинявам се, че губя ценно време и благодаря за вниманието. Поздрави, размахани опашки и най-добри пожелания!
Eлизабет Даниелова
Джеси
Здравейте, преди около 2 години ние осиновихме едно много сладко кученце на име Джеси! Решихме да ви пратим нейни снимки и да ви разкажем как въври нейният прекрасен живот и как тя промени нашия!
В началото тя беше едно малко и невинно кученце, после порасна и за нея НИЕ станахме едни малки и невинни кученца! Тя обича да се забавлява навън с новите си приятели които откри, обича и да бъде вкъщи с нас и играчките, които траят най-много по 2 дена. Зимата също е един от любимите и сезони, защото излизаме с нея и приятелите и се спускаме със шейните а тя ни гони по снега и ни се радва! Когато за пръв път Джеси видя сняг тя реагира много странно и плашливо, но сега вече снегът е една от любимите и забавления зимата!
Накратко всичко върви добре и Джеси е щастлива, както и ние, защото тя промени много нашия живот! Когато взехме Джеската взехме и едно коте което току що докараха едни хора, но макар че си осиновихме наши домашни любимци не престанахме да идваме, още утре сме там да доразходим останалите 8 клетки останали от днес! Ето някои снимки, на някои е пораснала, на някои още е малка, има и 2/3 снимки на които още е в приюта, когато я взимахме!
Ивет Андонова