Какво ли е да си една педя куче на 12-13 години, с неописуеми тумори и току-що изхвърлен навън в студената зима? Люси знае отговора на този въпрос, защото миналата седмица, тя е имала щастието да бъде подхвърлена във входа на някакъв блок, и докато е драскала по вратата със жално скимтене, нейният „човек“ е отпрашвал със 100…
Малко са нещата така жалки като старото изоставено куче. Сякаш са дръпнали земята изпод краката му, то не разбира съдбата си и все очаква нещата да се върнат към познатата стара рутина. Старите кучета не обичат новите неща, а ето че Люси ще трябва да свиква с много новини.
Да се върнем към действителността обаче – звучи тъжно, но по-конкретно светът на Люси се е преобърнал на 180 градуса, при това във хубавата посока. Вместо да гине някъде от адските си тумори, студ и уплаха, Люси попадна в ръцете на д-р Станкова.
Ще рече, че след като дълго пращахме поздрави на всички роднини по женска линия на въпросния бивш собственик, се взехме в ръце и оперирахме зверчето. Операцията отново беше много тежка – освен огромния разязвен тумор, имаше и няколко много големи буци – вероятно някой гений някога я е блъскал с потискащи разгонването препарати –истинска отрова за женското куче. ВИЖТЕ ТУК какво са и причинили, но моля – имайте предвид, че снимките са тежки.
Но какво правим с 13-годишен пекинез? Очевидно е, че не може да остане в приюта, очевидно е и, че в България това куче трудно ще намери стопани.
Хайде, ще спестим от съспенса – намерихме и местенце в Швейцария, ще пътува! Само да се закрепи, бабата я очакват неописуеми глезени старини в страната на шоколада. Нещо повече! Тя вече е в приемния си дом, където чака. Е – късметлийка ли е или несретница? Всеки сам да си прецени, че ние вече се объркахме.
Та, така. Измамихме смъртта още веднъж и отнехме от хищните и нокти тази малка троха поне за няколко години напред. Пък дано се оправи и да замине бързо, всеки ден е изборен за това ангелче…
Скъпи приятели, за да можем да помагаме на животни като Люси – ние имаме нужда от вашата помощ. Приютът се издържа само от дарения, което означава, че работим в постоянен, непоносим недоимък.
Молим, ако смятате, че вършим смислена работа – помогнете ни, дори да е със съвсем малка сума, има смисъл. Ако решите да спасите живот чрез нас – ДАРЕТЕ ЗА ПРИЮТА ТУК.
Най-полезни са ни редовните дарения (месечните абонаменти), чрез които имаме поне приблизителна идея какво ни чака идния месец.
Благодарим на тези 300 човека, които ни помагат редовно. Люси дължи живота си на вас, хора…
Comments are closed.