,,Здравейте приятели!
Аз диктувам, кака пише, защото ми е забранено да се качвам на масата при компа, а и имам афинитет към вкусни химикалки.
Тук съм сниман на улицата, преди да ме вземат в приюта. А другото пак съм аз днес – при моите хора!
Минаха шест месеца, откакто се преместих в Младост. Много странно беше отначало. Нямах им доверие, бях тихичък и винаги сериозен. После видях, че не ми се карат и показах характер – гризвам ги, когото си поискам, лая, за да ми обърнат внимание (а и асансьорът издава дразнещи звуци) и вървя от стая в стая след кака и батко.
Ами не ми е спокойно ако и двамата не са покрай мен. Голям шок преживях като ме заведоха на село на гости. Много непознати шумове, странни животни (мислех ги за смешни кучета ама се оказаха кокошки). А роднините – разрешават ми да скачам по мебелите, да се търкалям навсякъде, дават ми тайничко мръвка под масата и ме водят на разходка по полянките. Идилия, обичам да пътувам.
Аз! На село! И пак аз – на главата на кака.
Кака и батко обаче още не ме пускат да тичам свободно. Сигурно, защото ги карам да ме гонят по час и половина из квартала, а междувременно се опитвам са изям всички кучета. Ами пътеката е моя и поляната също!!!
Денем съм сам. Ама не се сърдя. Кака и батко трябва да изкарват пари за гранули и награди. Все пак показвам характер – събирам им чехлите на дивана или ги крия. Ето защо ми купиха мой си чехъл.
Лякс! Изкъпаха ме! А тъкмо се бях овъргалял в нещо страхотно. Освен това си имам свои дрехи. Щото съм як!
Хубавото е, че се научих да се гушкам и да сумтя от кеф. Най – обичам да спя с глава върху врата на кака. Тя не се кара като я събудя, само ме гушка. А батко ме чеши по корема и ми казва ,,заек“.
Трябва да ви кажа, че не съм се променил, все така енергичен и инатлив съм. Ама ми пука на опашката, моите човеци и такъв луд ме обичат, казват, че в това ми е чарът.
Да не ви досаждам, ще ходя да си лая гълъбите на прозореца. Поздрави на съквартирантите ми, кажете им, че ми липсват и вие ми липсвате, та ще мина да ви видя някой път.
Хайде чао от мен и ви изпращам няколко снимки да не ме забравите!
Ваш приятел, Рос“
Много съм щастлив! И дано и вие да сте щастливи като мен!
Рос беше осиновен от Моника Далекова и нейния приятел преди половин година.
Много, много обичаме да получаваме писъмца от нашите осиновени приятелчета. Не само ние – и доброволците, които ги познават и обичат – също. Чувствайте се най-топло поканени да направите и вие едно писъмце под диктовка със своя осиновен приятел и да ни го пратите с няколко снимки на office*at*arsofia.com!