Ако е обучен добре, човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето!
Кори Форд
Нашите четирикраки другари… Вярност в козина, безмерна обич… Те са нашите най-добри приятели! Ние също можем да бъдем техните най-добри приятели, ако сме отговорни стопани.
Като отговорен стопанин, Вие трябва да сте сигурни, че кучето Ви получава нужните му грижи, за да има пълноценен и дълъг живот. Уверете се, че не нарушавате неговите основни права:
5те права на всяко куче
- Свободата от глад и жажда чрез достъп до прясна вода и пълноценно хранене;
- Свободата от дискомфорт чрез осигуряване на подходящи условия за живот, включително за подслон и почивка;
- Свободата от болка, наранявания и болести чрез превенция, диагностика и лечение;
- Свободата за изразяване на естествено поведение чрез осигуряване на подходящи помещения, пространство и компания от собствения им биологичен вид;
- Свободата от страх и стрес чрез осигуряване на условия за живот, които не водят до ментално страдание.
Да започнем със здравето на кучето. Изберете си ветеринарен лекар със същата грижа и внимание, с които бихте избрали педиатър за детето си! Ветеринарният лекар е важен не само за здравето на кучето Ви, но и за Вашето и това на семейството Ви.
- Ваксинации – След първите три поливалентни ваксини на малкото кутре, кучето се реваксинира всяка година. Не забравяйте и не отлагайте – реваксинацията се прави няколко дни, преди изтичането на една година от предната ваксина! Чрез нея Вашето куче ще се предпази от болести като парвовироза, гана, хепатит, параинфлуенца, лептоспироза и бяс. И докато на Запад навлиза „мода”, кучетата да не се ваксинират, моля, не забравяйте, че у нас инфекциозните заболявания при кучетата са често срещани, градската среда неизбежно е заразена, а голяма част от домашните кучета не са ваксинирани никога.
Според закона: Ежегодната ваксинация срещу бяс е задължителна!
Обезпаразитяване:
- За вътрешните паразити (глисти и тении) се намира голямо разнообразие от медикаменти. Ние препоръчваме то да се извършва на всеки два месеца.
- При външните паразити (бълхи и кърлежи) начините са най-различни – каишки, пудри, шампоани, пипети. Имайте предвид, че пудрите и шампоаните се използват при вече опаразитени кучета и нямат предпазни свойства. Изберете качествена пипета или каишка, като ги обновявате по указания на производителя или ако забележите, че ефективността им е намаляла.
- Предпазване от дирофилариоза – Дирофиларията е паразит, който уврежда сърцето и белите дробове. Ларвите се пренасят чрез комарите, затова препоръчваме профилактика през топлите месеци. Изберете пипета, предпазваща и от комари, когато избирате препарат за външно обезпаразитяване, или се консултирайте с Вашия ветеринарен лекар за ежемесечна профилактика с Ivermectine през устата. Тъй като има породи с непоносимост към Ivermectine, задължително се консултирайте с ветеринарен лека!
- Контролни прегледи –Посещавайте Вашия ветеринарен лекар минимум веднъж в годината, дори кучето Ви да изглежда напълно здрав, за обстоен профилактичен преглед. И при кучетата, както и при хората, ранната диагностика е по-голямата част от успешното лечение.
Размножаване
Ако Вашето куче е смесена порода или породоподобно (такива са всички кучета, които носят белезите на някоя порода, но нямат документи за произход), а Вие не сте квалифициран кинолог, горещо Ви препоръчваме да го кастрирате! Все пак, развъждането не е като политиката и футбола, та всеки да разбира от него, с всичките му кръвни линии и наследствени болести… Нека оставим това на професионалистите!
Това е и по-доброто решение за Вашето куче – кастрираното куче е по-спокойно, рискът да заболее от редица болести (тумор на млечните жлези, пиометра, тумор на тестисите) намалява. Кастрираните кучета живеят по-дълго!
На някои места все още се разпространява твърдението, че за да е здраво, всяко женско куче трябва да роди поне веднъж през живота си. Това не само не отговаря на истината, но е точно обратното – при женско куче, кастрирано преди първо разгонване, вероятността да заболее от тумори на млечните жлези намалява до минимум. При кастрация след първо раждане, тази вероятност драстично се увеличава.
Нещо повече – кастрирайки своето куче, Вие знаете, че каквото и да се случи, бездомните кутрета, които срещате по улиците, не са внучета на Вашия любимец. Ако пък сте сигурни, че познавате достатъчно прекрасни и отговорни хора за стопани на поколението – по-добре насочете тези хора към приют, за да дадат дом на вече родени и нуждаещи се от спасител кутрета.
Според закона: Стопаните на кастрирани кучета са освободени от плащане на годишна такса за тях.
Ментално здраве:
Твърде рядко се говори за менталното здраве на кучетата, а то е не по-малко важно от физическото. Осигурете на кучето си занимания, компания, разнообразни игри, които да ангажират както тялото, така и ума му. Не оставяйте кучето по цял ден в тесни помещения (баня, балкон и др.), не го дръжте вързано и само на двора!
Според закона:
„На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия“ (из ЗЗЖ).
Маркиране и регистрация:
Всичко се случва. Дори на най-внимателния стопанин може да се случи да изгуби кучето си, или то да бъде откраднато. Микрочипът и регистрацията са най-сигурния начин да се намерите отново. За Вас пък са единственият начин да докажете, че сте собственик на точно това куче.
Как се прави? Вашият ветеринарен лекар ще постави микрочип на кучето Ви, а после ще въведе данните за Вас и кучето в електронния регистър. Той представлява единна база данни на всички регистрирани кучета и техните собственици. Всеки ветеринарен лекар, който поставя микрочипове, има достъп до нея. С изготвения паспорт отивате в общината по местоживеене и се регистрирате като собственик. Готово!
Ние препоръчваме да добавите към предпазните мерки срещу изгубване и табелка с ваш телефонен номер на нашийника на кучето – забелязва се лесно, а и хората, склонни да се обадят по телефона, са много повече от онези, които ще се погрижат да го хванат и заведат на ветеринарен лекар, за прочитане на микрочипа.
Според закона: Поставянето на микрочип и регистрацията на кучето по местоживеене и в електронната база данни са задължителни, като за неспазване се налагат глоби!
Отговорност към околните:
Няма какво да се лъжем, обществото ни все още гледа подозрително на собствениците на кучета. Вместо да се сърдим, редно е да признаем, че ние, стопаните на кучета, често сме причината за това. Спазвайки няколко прости правила, можем да променим тази нагласа:
- Разхождайте кучето си на повод
То може да е добро и послушно, но минувачите няма как да знаят това и някои от тях ще се уплашат.
- Извеждайте го с намордник, ако проявява агресия
Ако кучето Ви проявява агресия, независимо, дали към хора или животни, извеждайте го с намордник! Намордникът е и показател за околните, да не го закачат.
- Почиствайте след кучето си
Чували сме какви ли не оправдания това да не се прави, като най-честото е „А кой прибира на бездомните кучета?”. И все пак – в София има около 150 000 домашни и 6 000 бездомни кучета. Според Вас, кои цапат повече?
- Не допускайте кучето Ви да притеснява околните
Ако кучето Ви лае или вие часове наред, докато не сте у дома, или редовно препикава асансьора, нормално е съседите Ви да не го обичат. Погрижете се и за тяхното спокойствие!
- Не оставяйте кучето си да скита
„Той винаги се връща”, „Така е свикнал”, „Не искам да го лишавам от свободата му” са само нелепи оправдания. Според учените, умственото ниво на едно куче е горе-долу , колкото на тригодишно дете. Не бихте оставили тригодишно дете само из града с часове, нали? Не го правете и с кучето си!
Нека бъдем отговорни стопани! Не трябва никога да забравяме, че докато ние имаме своята работа, семейство и приятели, нашето куче има само нас!
Comments are closed.