Разказвали сме ви за Херман и Мориц – два български дратхара, които се озоваха от страховитите софийски улици в рая на земята – ферма край Халифакс, Канада, където живеят втори живот в невероятна обстановка. Те бяха осиновени от чудесната Сузан, която освен тях имаше още 12 спасявани от цял свят курцхарчета и дратхарчета с ужасно минало и фантастично настояще.
Днес, към тях се присъедини и малката Мими – изоставена на улицата в София нежна дратхарка, която прибрахме в приюта с надеждата да я потърсят. Това, незиненадващо, не се случи, а Мими остана в клетката все така кротка и дружелюбна. Толкова кротки животни обаче често имат проблеми в голяма кучешка група и нещастието не отмина Мими – натупаха я здраво, беше изпохапана и се озова в клиниката на приюта за дълго лечение.
Там, в най-лошия и ден, тя се срещна със Сузан. Сузан дойде в приюта заедно със своята чудесна съседка Илона – също германка от Канада, Илона беше разбрала за нашата работа от Сузан и взе твърдото решение да дойде, за да осинови 2 кучета от нас. Сузан уж нямаше да взима куче този път, уж само за компания, уж всички бяхме разумни и хладнокръвни, но… гледката на нахапаната Мими в стационара направо скърши сърцето на Сузан на две, та насред голямата стачка на Луфтханза, след часове на телефона, за полет към Канада беше резервирано и трето куче – нашата малка Мими.
В невероятния дом на Илона на брега на атлантика са две други прекрасни наши момичета – Анечка и Боги, която има ново име – Джорджи Гърл.
Анечка дойде в приюта хърбава като скелет, с краче, отрязано най-вероятно в капан за чакали или лисици. Първите часове беше страшно уплашена и недоверчива, но в момента, в който разбра, че няма да и навредим се промени коренно и се превърна в страшно мило и дружелюбно девойче.
Трикраката Анечка се радва на природата, но не както щурчето Джорджи, което обикаля горите заедно с третото куче на Илона – Хари, едно гръцко бездомниче. Не, Анечка не е от атлетите, тя гледа да стои край Илона, винаги на канапето, тиха, кротка и страшно гальовна, сякаш цял живот е прекарала на диванче.
Джорджи пък – една троха, която дойде от улицата заедно с цяло кучило мършави черни мишлета – не се спира! По цял ден тича и разузнава огромния нов свят, който Илона сякаш създаде специално за нея – щастието и е огромно, не може да се нарадва на живота извън клетката. Тя също се ориентира поразително бързо към легла и канапета, сякаш това е съвсем в реда на нещата – яде като прахосмукачка всичко, което благородната Анечка реши да остави, а и… каквото успее да си изпроси с умните черни очички.
Пътешествието беше колосално, не са много хората на този свят, които са готови да си създадат такива огромни неудобства, за да помогнат на три кучета. Конкретните три девойки обаче имат да благодарят на всички богове, фурии и валкирии – всеки от нас би бил повече от щастлив да бъде осиновен в такива семейства, на такова място! На добър час, момичета!
Благодарим ви Илона и Сузан, че сте такива прекрасни хора!!!
Comments are closed.