Необичайният късмет на Богдан и Шоко!

Богдан „краставичката“ и Шоко питбула нямат нищо общо. Единственото, което ги свързва е приют Богров и неописуемият късмет, който извадиха. Ето и подробностите…

Богдан

Намерихме го преди около 10-тина месеца на една бензиностанция. Тогава беше просто едно краставо мъниче с бели чорапки, много смутено и в същото време истински добронамерено. Прибрахме го при нас да го лекуваме и добранчо се сля с шарената тълпа на приюта.

Когато си куче в приют лечението от краста е дълго, но още по-дълго е чакането да те забележи някой. Богдан порастна пред очите ни и стана истински красив и весел пес – пълен с любопитство, игри и обич към хората.

Един единствен път някой попита за него, но си останахме само с въпрос, а добрият Богдан растеше и хубавееше в клетка в приюта.

Александър Минков дойде в приюта още в началото на годината. Тогава след много внимателен подбор той осинови нашия препатил умник – Рони. Беше труден избор, а Богдан участваше и той с все сили в състезанието за сърцето на Александър, но остана втори.

Така, 3 месеца по-късно, когато Рони е вече неразделна част от неговия живот, Александър се върна в приюта с решение: да осинови и Богдан, ако се харесат двамата с Рони. Знаете, че кучетата, които живеят в отделните клетки обикновено се мразят здравата, защото в такава една обстановка, колкото и да си кротък – не ти остава много за правене, освен да облайваш всичко живо и най-вече кучетата в съседните клетки. Затова срещата на високо равнище се състоя с особена предпазливост, Рони и Богдан бяха държани здраво от тревожни и готови да реагират бързо ръце.

bogdan bebe2 DSCN5373

Не е нужно да разказваме много повече, нали? Богдан и Рони не просто се харесаха – започна едно абсолютно неочаквано скачане и лигавене, щуреене и облизване, умилкване и размахване с опашки – сякаш някога са се познавали Богдан и Рони бяха категорични: ние сме приятели!

Без излишни разправии Александър подписа своя осиновителски договор, натовари хайваните и така сложи началото на едно необикновено приятелство между един човешки и двама кучешки мъже – Сашо, Рони и Богдан!

Шоко

Който е идвал в Богров напоследък знае да не си мушка ръцете в клетката на поредния питбул, носеляващ в самотна клетчица тоалетната на приюта. Разбира се, освен ако не е твърдо решил да почерпи с пръстче шантавото гюле с кодово име Шоко – питбул, първо качество.

Намерен на спирка на градския транспорт, този юнак – макар и безумно любвеобилен към някои хора – демонстрира избирателна пропускливост: един му харесва, друг – не… Трудно се гледат такива кучета, а още по-трудно в приют. Но какво да се прави, явно съдбата ни е такава – да си живеем с питбул в тоалетната.

Нашият пореден WC-pitt си живееше щастливо, но не особено спокойно в своята тоалетна – никой не го потърси, нито попита за него, а той прекарваше дните си в това да плаши до смърт неподозиращи осиновители и доброволци. После реши, че вече е кучето на д-р Ралица Гергушка и хвърли целия си питбулски чар да я убеждава в това. Но нито мазните му погледи и нежни сумтеници, нито страшния лай и опит да я охранява от всичко живо му помогнаха особено – остана си просто един нежелан тоалетен пит с проблемно поведение.

Така допреди няколко дни, когато в приюта дойдоха Георги Найденов и Маргарита Огнянова – стопаните на куче с подобно описание на име Хектор. Хектор бил прескочил оградата преди цяла година и хората се скъсали да го търсят и издирват, но от него нямало никаква следа. Сега, когато най-сетне решили да вземат друго куче, поразени, намерили Шоко по обявите за „намерен питбул“ и дойдоха да го потърсят при нас, в приюта!

DSCN6252

В първия момент Шоко изобщо не ги отчете. Щом продума Маргарита обаче настана една от най-умилителните кучешки сцени, които можете да си представите. То не бе скачане, сумтене, танци и песни на народите… Щастие, с други думи, по питбулски. Сега Хекторчо е вече у дома при своите хора, където го чака отдавна отчаял се негов побратим – другият пит на семейството. Обещаха си повече никога да не се губят и отпрашиха към Голямото Щастие!

Scroll to Top