Мотивационно писмо за вашето сърце

Здравейте,

Ние сме поредната група обитатели на приюта в Богров. Не сме по-различни от останалите 500 кучета там. Споделяме една и съща съдба – някога, някак, по някакъв начин и по незнайна причина всеки от нас е преплел съдбата си с тази на хората в Богров. И това със сигурност не е за лошо, защото поне си имаме добри хора, които се грижат за нас и ни обичат, хранят ни, чистят ни, опитват се да ни намерят семейства. За да стане това обаче, първо трябва да знаете за нашето съществуване. А какъв по-лесен и бърз начин от това да ви се представим сами. Разбира се можете да ни намерите в Богров, където ще ви се покажем в цялата си прелест. Понеже, обаче… повечето от вас не идват често или не могат да ни видят по друг начин, прилагаме няколко наши снимки, които не показват изцяло сладките ни муцунки и няма как да ви оближат ръцете или да ви помолят за бисквитка, но все ще свършат работа за целта. Представете си, че те са нашите снимки, с които кандидатсвтаме за място във вашето сърце и във вашите домове. А сега нека ви се представим:

Ще започна аз. А кой съм аз ли – ами че как кой. Аз съм Ренли и съм роден 06.2010 година. Да ви кажа честно съм си доста щур и енергичен и да стоя по цял ден в клетката мирно не ми се отдава много-много. Имам нужда от разходки, тичане и дивеене на воля. Така че, ако си търсите приятел за игра и подобни занимания, няма да сбъркате, ако ме вземете. Иначе съм в приюта от малко бебче. Ама не си спомням как попаднах там и защо. Няма значение. Дивото ми сърце чака да дойдете и да ме вземете. Кастриран и ваксиниран съм. Няма да ви занимавам повече със себе си, че и другите ми другари чакат да ви се представят. А нали се сещате, че писането по клавиатурата с лапи е доста трудна и бавна работа и тъй като нямаме достъп до компютъра през целия ден, ще трябва да побързаме.

★★★★★

Здравейте и от мен. Аз съм Фазан и съм роден някога през 2009 година. Ама ако дойдете да ме търсите в приюта, да знаете, че се подвизавам под кодовото име Мрънчо. Една хубава кака ми го даде, защото като излезна на разходка и все си мрънкам. Ама то си е нормално. И ти, ако трябва да споделяш с още десетина приятели една клетка 24/7 и с още 489 кучета същата сграда, и ти ще искаш да се оплачеш от шумните си съквартиранти на човешките си приятели. А пък като ги виждаш и тях веднъж седмично и то просто си говориш ли, говориш, без да спираш, че имаш да казваш толкова много неща за 25-те минути, че няма за кога да мълчиш. Така де – разбрахте ме. Многословен съм си просто. Иначе първо бях в Сеславци и оттам дойдох в Богров. Като дойдох бях едно слабичко хлапе и то доста наплашено. И сега съм си кротичък и понякога свенлив, но вече знам, че хората са ми приятели и то много добри. Обичам ги с цялото си сърце и знам, че мога да направя някого много голям късметлия, ако реши да ме вземе вкъщи. Уф, пак се отплеснах, ама си ми е навик. Хайде чао от мен, че и Рикън и Бран искат да ви разкажат историята си. Обичам ви, Фазан (a.k.a. Мрънчо ).

★★★★★

Рикън

Ние пък сме Рикън и Бран, родени 12.2010 и сме синове на нашата най-прекрасна майчица – Шарлот, която вече си има собствено семейство в Германия и която със сигурност помните. Милата ни мама беше изоставена заедно с нас, завързана за контейнера за отпадъци, още кърмеща, а ние бяхме поставени в едно кашонче и така от приюта ни откриха сутринта като дойдоха на работа. Представяте ли си да попаднете на това рано някоя сутрин – посърнала майчица с четири бебенца. Само ние двамката си останахме без дом. И нищо, че сме братя – доста сме различни. Ама то май във всички семейства е така, няма как да сме еднакви. Бранчо си малко по-плах, но е най-добрият брат на света и много си го обичкам. Сигурен съм, че ще стане социален и игрив като мен, ако някой му даде шанс. Рикън пък винаги ми показва, че хората не са страшни и игрите с тях могат да бъдат много забавни. И ми казва, че и те могат да ме обичат толкова много, колкото и той. Дали е вярно? Вярно е, Бран, ще видиш. 

Бран