Тъй като сме спрели да приемаменови кучета /поради предстоящото напускане на приюта/ карантинните ни помещения вече не са толкова нагъчкани. Нещо повече – обитателите им направо си се ширят кято бейове. Да вземем Мартин например:
Едва ли ще разпознаете лесно този уважаем господин, когото приехме в значителн по-окаян и не-самодоволен вид със стърчаща счупена кост. Както всички кутрета Марти не си слага почти нищо на сърцето и се радва на всеки контакт с хората и животните наоколо.
За да му е добре и да не се пързаля по плочките, Креми му слага одеалца за килимчета и той направо се размазва от удоволствие да се въргаля по тях.
Благодарим на всички, които дариха за операцията на Мартин – както виждате, той не хаби и секунда, а се радва на живота с все сили! Направо все едно е различно куче, нали:
Comments are closed.