Точно година след дебюта си като куче на седмицата, Гари отново би искал да напомни за себе си.
Вярно, не е кой знае какво. Едното му ухо е скълцано по неизвестни за нас причини. Когато дойде във „Фермата“ преди година и половина, цялата кожа на гърба му беше изгорена. Тук-таме и днес се забелязват белезите.
Но…нека затворим очи за секунда. Нека си представим, че не е 6 годишен многострадален бездомник.
Щастието, което струи от цялото му същество, когато някой го прегърне – можем да си го представим, да е такъв винаги, ако има свой човек.
Ентусиазмът, с който реагира, когато ни види- направо виждаме радостта му, ако има кого да посреща и да очаква с нетърпение у дома.
Ключовите думи тук са „свой човек“ и „у дома“. Вероятно твърде често казваме за някое куче, че е най-доброто куче. И то си е вярно, всеки път! Гари определено е най-доброто куче!
Ако някой някога започне да обмисля осиновяването на Гари и ни попита, какви проблеми да очаква, ние няма да имаме какво да отговорим. Гари е добър с всички, радва се на всичко, слуша и папка – истински перфектен!