Или: “Драго ни е да се запознаем”, част втора, представена с гордост от Надя Станчева
Веси Костурска
Богров в началото на 2010-та, кучетата са само 80
Веси е най-първият служител на приют Богров. Боже, какви времена бяха – виждали ли сте снимките? – празен приют, тук-таме някое кутре, на което му е дошло до гуша от разходки и къпане, защото на едно куче се падаха 10 доброволци. После приютът се допълни, напълни, препълни, а Веси е все така единственият човек сред нас, който познава куче, задомено като бебе по единствената снимка, изпратена ни три години по-късно, сеща се за всяко едно кутре от кучилото му, как са дошли и кой къде е осиновен.
Весето никога не спира да мисли за кучетата на първо място. Доброволно си наложи най-дългото работно време на света, а почивните си дни често прекарва… в приюта, да довършела нещо. Със срам си признавам и, че като мой заместник, на нея пробутвам всички гадни задължения, които не искам да върша аз. Като например месечните отчети, ваденето на разрешителни от БАБХ за пътуванията, бумащината…
Не, че Веси няма кусури, де. Като например – буквално е невъзможно да й се обадиш и да не те държи на телефона поне половин час. Чак ми е жал за горките хора, които се обаждат, за да ни зарежат кутрета, а час по-късно не само са регистрирани във всички кучешки форуми и сами си пускат обяви, но и имат записан час за кастрация на тяхната, съседската и уличната кучка в близост до тях. Сериозно обмислям вкарването на импулсен телефон към приюта, едно двайсетина тона кучешка храна ще си докарваме месечно от Весето…
Мирослав Митов
Чудно, как само се променят хората. Когато започна работа при нас, Миро беше едно несериозно хлапе, което редовно закъсняваше за работа, подпираше се по стените, за да си доспива и винаги беше с единия крак уволнен, веднъж даже напусна за около месец, защото му беше писнало. Недоумявам какво се промени, но сега Миро е отговорник за малката сграда, строява останалите гледачи и дебне за всяко недобре свършено нещо. Както се казва – пълна промяна.
Тъй като е ветеринарен техник, освен обичайните задължения на гледачите, той е и този, който помага на лекарите при леченията. По този повод е хапан десетки пъти, но за щастие, не го приема лично. Ще ви раздуя и клюката, че сред романтичната обстановка на кучешки сополи и контейнер с отрязани тестиси, между ветеринарния ни техник и една от докторките припламна искра и вече няколко месеца са хепи тугедър…. Няма да казвам коя е докторката, за да не ми се обиди Ралица Гергушка, че им се меся в личния живот… И за да не завършвам с клюки, ще обобщя: Миро, надявам се да се пенсионираш при нас, нищо че си още на двайсет и няколко.
Емил „Казанова“ Димитров
Емо е тих, Емо е кротък и благ. Всички кучета обичат Емо. Дори и най-лошите. Също и всички доброволки, де. Eдвам го опазваме. Но пък какъв наплив на доброволки имахме от Холандия, ехее. И понеже те кръщаваха кучетата, всяко второ куче беше Емил. Добре, че е тих и кротък, та тези доброволчески вълнения не го касаят (и че не говори бъкел английски, също така). Освен, дето се изчервява.
Д-р Илиева и Емо обезпаразитяват кутрета
Да се върнем обаче на работата му. Както вече споменах, на него пробутваме трудните кучета. Хапе? Няма проблем – Емо ще го поеме. Веднъж питах Веси за поведението на едно куче и тя ми смънка „Амии, само Емил го разхожда“. Което обясни всичко. Много ни е добро момчето, дума да няма. Единственият му недостатък е, че не сортира правилно прането. Но това Миро да си го мисли. И колегите му, обикалящи сутрин по гащи с викове „Емооо, ти ли пра вчера? Къде са ми панталоните?“.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Част първа на Кой кой е в приют Богров
Comments are closed.