Къде сме ние?

Като една от първите организации, започнали да задомяват кучета в чужбина, ние от Animal Rescue Sofia, не можем да гледаме безучастно случващото се напоследък. Незаконни транспорти на животни, натъпкани по няколко кучета в малка клетка, пътуващи кучета без ваксини и с фалшиви паспорти, блудстващи с кучета осиновители… А сега и това – кучето Арес е евтаназирано от холандските си осиновители часове след пристигането му…

Тъжно е когато се случват такива неща. Още по-тъжно става след това, когато се нахвърлим един върху друг, сипейки обвинения и сочейки с пръст. Вместо да си помогнем взаимно и да си извадим поуки. Нима сме толкова недоверчиви и озлобени, макар и да се борим за една кауза? Толкова ли сме сигурни, че ние, българите сме некомпетентните нещастници, а Западните светила са толкова недостижимо напред пред нас?

По случая на Арес се изписаха стотици коментари, отправиха се още толкова обвинения… Най-тежко остава писмото на осиновителката на Арес, циркулиращо из фейса, за това колко изключително немощно и необгрижено е било кученцето от некадърните лекари тук, в България. Най-тежко остава то – писмото от хората, взели решението да приспят Арес въз основа на преценката на един летищен лекар, издал смъртната присъда на Арес при пристигането му, часове след което дребосъкът е бил евтаназиран от повикания за целта друг лекар.

Запознахме се с Арес в Централна ветеринарна клиника, защото по същото време там бяха нашият Мук, също като Арес – с отрязани крачета, а и Хамър. В същата тази клиника, срещу която се плюе сега щедро, само и само за да не се коментира начинът, по който се изнасят от България стотици животни, спасиха живота и на двамата наши герои. Мук хвърчи като един щастлив изтребител, а Хамър (който изглежда като живите мощи) топурка в проходилката си и се радва на всяка горе-долу успешна крачка.

Мъчно ни е, че повечето хора сред нас първосигнално реагират с обиди срещу лекарите. Истината е, а това го твърдим като хора, видели много и тук и там, е че навсякъде има и добри и не толкова добри лекари. И то на фона на това, че никой от нас, които работим в тази сфера не би дал животно например с гана, парвовироза или дирофилариоза за лечение в клиника на Запад, а бихме се доверили на родните лекари, защото в Холандия, Германия или Австрия просто не познават тези болести и нямат достатъчен опит с тях. Защото добър лекар не те прави адресната ти регистрация, а желанието с което работиш и отношението ти към пациентите.

И ние сме работили с други клиники, преди ЦВК, защото смятахме, че там е скъпо. В последствие се самоопровергахме и знаем, че евтиното излиза по-скъпо, а успешната операция и правилната диагноза са по-добрият избор пред три неуспешни операции и закъсняла диагноза. Можем да твърдим съвсем отговорно, че както и тук, така и там, има добри и лоши хора, добри и лоши осиновители, добри и лоши лекари.

Уважаеми колеги – с темпа, с който продължават да се случват все по-безумни и отчайващи инциденти с кучета, изпратени като нежив товар към непознати хора, чиито принципи на работа са несинхронизирани с тези на изпращачите; пътуващи нелегално, с фалшиви документи и нелицензирани транспорти – можем да очакваме само скорошен крах на „системата“. Така, както в Белгия беше приета забрана за внос на животни към приютите в рамките на два дни, можем да очакваме някой от поредните инциденти да затвори вратите на нашите несретници към Германия, Австрия, Холандия… Това ли искаме да постигнем? Толкова ли сме фокусирани върху конкретното куче, че не виждаме как вредим на всички кучета накуп?

Нека не подценяваме сериозността и огромния мащаб на труда, който се влага във всеки един хепи енд. Да, в чужбина има прекрасни осиновители и истински светила на медицината. Но има и други. И изборът, с кои от тях ще обвържем нашите животни, не трябва да е въпрос на случайност.