Изоставянето като услуга – Роро, Мисти, Дуда и Шай

Ех, да можеше новата година да донесе нова мисъл на сънародниците-кучкари. А именно:

  • Да гледаш куче е отговорно и времеемко занимание, което изисква немалко знания, търпение и ресурс.
  • Решението за отглеждане на куче не бива да бъде взето спонтанно , а информацията за това как се гледа куче трябва да се чете преди да бъде взето кучето.
  • Кучето живее 10-15г, изисква ежедневни грижи и усилия, за да бъде послушно, здраво и красиво…

Мечти, мечти… Мечтаем си за един ден, когато изоставянето на животни няма да е българско ежедневие, а приютите ще са празни, както в Западна Европа и ще си внасяме кучета за задомяване от… примерно Турция.

Кучето без стопанин е като човек без майка – ние сме всичко за тях – техни водачи, родители, братя, богове. Да живееш без дом, на улицата е трудно. Но нищо не е по-трудно от това да си имал топъл и любящ дом и един ден да се озовеш сам и неспособен да се справяш на улицата.

Макар че… може би в някои случаи изоставянето може да се разглежда като услуга. Такива са случаите на Роро, Мисти, Дуда и Шай – четри домашни кучета, попаднали в приюта изоставени от собствениците си, които сега вече имат своите нови, грижовни и всеотдайни семейства!

Добрата Мисти е кротък голдън ретривър на около 4 години. От обясненията на стопаните защо я оставят разбрахме само, че им миришела. Хора – разни, както се казва, но да оставиш такова добро куче защото нямаш време за хигиената му за нас е… тъжно.

misty (2)

Мисти почака в приюта повече, отколкото очаквахме, но вече е „уредена“ и даже си има своя собствена котка. Осинови я чудесно семейство – Спасови!  Честито!

Дуда дойде в приюта със стопаните си и остана поразена, когато те си тръгнаха без нея. За нейно огромно щастие един добър човек и предложи уюта на приемния си дом, та не и се наложи да дзиндзика в приюта.

duda

Когато ни писа Ирина Манушева – направо не можехме да повярваме на очите си! Тя, съпругът и Петър Илиев и двете им деца иската да предложат дом специално на изоставено куче и отвориха сърцата си тъкмо за Дуда – 8-годишната догеса! Знаете, че договете, бидейки най-едрите кучета от породистите, са кучета с крехка старост – едва ли бихме могли да искаме по-голямо щастие за късметлийката Дудичка. Дано кучешките богове да броят това за начало на друг живот и да започнат дудиното летоброене наново от мига на осиновяването и!

Добрия лабрадор Роро, когото намерихме куц, гладен и уплашен на улицата беше осиновен от Стоян Стоянов!

Roro

Веселякът вече си е у дома, където се учи да съжителства със семейната котка и се държи все така лабрадорски весело и дружелюбно. Пу, да е жив и здрав, много да радва новите си хора и никога повече да не остава сам на улицата!

Кандидатите за Шай бяха толкова много, че ни отне повече от 2 седмици, за да се запознаем и говорим с всички, които го искаха. Много чудесни семейства се състезаваха за радостта да имат наоколо си този смешен приятел, но накрая той си тръгна с Аделина Банакиева-Иванова и нейния съпруг Владимир!

shy (2)

Двамата имат още няколко кучета, птици и всякакви чудесни животни, за които се грижат всеотдайно и с много обич. Шумният и весел Шай ще бъде много щастлив и глезен в такава прекрасна компания, вече се чувства свойски в новия си дом и усилено „мете“ двора с дългите си ушички.

Ех, какви късметлии! И кучетата, които намериха такива добри стопани, и хората, които намериха такива добри кучета!

Comments are closed.

Scroll to Top