Не е тайна, че си умираме да си разнообразяваме живота. Аха-аха да ни доскучае и на някой му хрумва гениална (за него момент) идейка – как да си помогнем в работата. Естествено, на едно от първите места в приоритетите ни, са кастрациите. В това отношение сме особено алчни – все ни се виждат недостатъчно. Ето защо, решихме да отворим вратите на операционната зала, за стажанти от братския холандски народ, учащи се в един от най-добрите ветеринарни университети в световен мащаб – този в Утрехт.
С любезното съдействие на г-н Хано Бергер от Dieren Stages ни потръгна на върволица от млади и симпатични ветеринари, които освен навалица в операционната, направиха и още едно чудо – увеличиха броя ръце на нашите докторки и съответно – броя животни, които кастрираме, скочи драстично.
Шарлот и Моник прекараха при нас лятната си ваканция и удивително бързо надобряха в дебрите на българския език. Трябваше да ги чуете, как приемат куче за операция и коментират помежду си:
-Аааа, момачице е!
-Дообре!
Майкъл пък до последно разказваше потресен, как без да иска си поръчал шкембе чорба и била ужасно безвкусна (кой да му каже, че има добавки като пипер и чесън).
Уви, споменът за Roos и Jaap е свързан и с един загубен облог – опитахме се по имената да познаем пола им, но аз се издъних с Роос, която, противно на очакванията ми, се оказа дама.
Тъй като Карен и Ана са по-малки от останалите, с нетърпение ги очакваме и догодина. Карен се кани да доведе и кутрето Добре, което осинови от нас. Няма търпение колегите и приятелите й да започнат да я питат, какво означава „Добре“ и тя да им казва “ОК”.
Всеки един от тях отнесе нашето послание към дома си (освен Карен, която си има и Добре), в замяна ни остана спомена за неоценимата им помощ и приятната им шарена компания.
Comments are closed.