Глутницата… Една година работа

История от Снежана – доброволец от Дупница, която мобилизира цялата си сила и смелост, за да обърне трагичната съдба на 40 кучета в квартала си.

8857_327279560737626_777429041_n (2)

Нямаше как да изляза на разходка вечер и да не срещна поне десет бездомни животни, предимно майки, ровещи в кофите за боклук. Оставях храна и вода до контейнерите, прибирах малки кученца, намирах домове… но нищо не се променяше. Сякаш идваха от целия град в нашия квартал.

Цяла година всяка сутрин и по едно и също време идваше за храна Лиса. Така я кръстих, защото ми приличаше на лисичка. Не ми позволяваше да я докосвам, но хапваше и си отиваше от където е дошла. Лиса имаше огромен безформен корем и възпалени очи. Оказа се, че тя е блъсната от кола по време на бременността си и е лежала на пътя дни, преди да намери сили да се скрие. Започнах я с антибиотици, витамини и хубава храна. Корема спадна и кучето заскача като сърничка.

clever lisa 8513_317466588385590_761925797_n
 Умната Лиса и добрият Тик

Една сутрин не дойде навреме и зачаках на прозореца… притесних се. Преди месец беше родила и всяка вечер търсех мястото. Някой ми позвъни и говорих по телефона. Тогава чух спирачки на кола и се втурнах да видя какво става. Лиса лежеше на средата на платното със стреличка приспивателно. Ловеца от изолатора. Тя беше намерила сили да дойде до мен за спасение. Дори не помня как съм стигнала до нея. Съпругът ми я вдигна и я закарах в изолатора. Намериха си оправдание… Казах, че аз се грижа за нея. Щом я кастрират ще си я взема. Малките на Лиса бяха обречени. Тогава ми казаха, че тя е от „Месокомбината“ и има хиляди жалби за това място. Пълно е с кучета. В изолатора имаше осем кучета от там, а са ходели и преди това. Бях чувала за това място от съседите. Как не можело да се мине вечер от там. Кучетата обикаляли вечер за храна. Хората се страхуваха. Казах, че аз ще се погрижа. Това е моя квартал.

Точно на 20 май 2012 година аз и още две момичета отидохме в бившия Месокомбинат, който сега беше шивашки цех и автосервиз. На вратата ни налетяха няколко кучета, вътре имаше няколко кастрирани още в упойка. Бяха най-много десетина. Извиках собственика, който се оказа един добър човек. Каза, че не са върнали голяма част… били им намерили домове. Храни ги според възможностите, но раждали постоянно нови и нови. Каза, че оцелявали предимно женските кучета. Повечето кучета са спасявани от колегите му, които са ги донасяли на това място. Казах му, че живея по – нагоре и ще му помогна с кучетата.

kaya roshko sharo
 Кая, Рошко и Шаро

На сутринта купих храна и отидох… тогава за първи път видях действителността. Идваха отвсякъде. Кожа и кости, слепи, с тикове, рани, крастави, с тумори, умиращи малки кученца и трупове в изоставените сгради. Истината е, че се скрих и повърнах. Познах повечето кучета. Виждала съм ги по целия град. Нахвърлях им храна и те почти не се разкъсаха едно друго. Успях да погаля само едно куче. Бяха недоверчиви и агресивни. Започнах да ходя всеки ден и да ги снимам и записвам всичко за всяко куче.

Междувременно се оказа, че когато закарах Лиса, те са прибрали по-рано и бебетата и. Тя е раздрала тялото си и е вила цяла нощ пред клетката на кученцата в изолатора. Решили да ги пуснат при нея. Тя ги кърми още две седмици и прибрах оцелелите в Месокомбината.
На това място преброих точно 42 малки и големи кучета. От тогава си водя списък на дейностите и направо ще копирам:

  • Осиновяват бебето Шаро.
  • Умират две бебета.
  • Осиновяват бебето Лу.
  • Кастрират Мирка.
  • обезпаразитяване на всички кучета с Празимек юни
  • Кастрират Тик.
  • Умира Хърби.
  • Умира бебето Мини.
  • Умира бебето Буба.
  • Умира бебето Боби.
  • Бебетата Нико и Шести в АРС.
  • Осиновяват бебетата Мила,Шарка и Боби.
  • Умира Черна от рак на млечните жлези.
  • Умира бебето Плашко.
  • обезпаразитяване на всички кучета с Бихелдон август.
  • Умира Джина от възпаление на слюнчените жлези.

Може да има такива,които ще ме упрекнат, че не съм лекувала или спасила болните, но веднага ще ги опровергая с това:
Първите две кученца бяха вече студени когато ги намерих. Умряха за два часа. Хърби го намерих заспал завинаги до кофата за боклук. Той имаше травма на гръбнака и беше трудно подвижен. Мини беше ваксинирана и обезпаразитена, но въпреки системите с антибиотик и всичко необходимо умря за един ден. Буба се скри една вечер, на сутринта е излязла, пила е вода и е починала. Боби го блъсна кола. Черна имаше огромен рак, който обхващаше гърдите и. Гонихме я дни, за да я упоим и видим възможностите за лечение или евтаназия, но така и не я хванахме. Не се показа. Намерихме я заспала под една кола. Плашко, който никога не успях да доближа повърна кръв и умря за минути. Джина просто се скри и не се появи повече. Когато са я упоили за кастрация, стреличката и донесе възпаление на слюнчените жлези и въпреки антибиотиците тя се предаде.

1082146_335080953290820_1586860680_n lishko sivka
 Бебета, Лишко и Сива

Въпреки молбите във Фейсбук и къде ли не, единствената помощ, която получих беше няколко чувала с храна от приятели и първите ваксини и чипове на осиновените кученца.

Днес в Месокомбината останаха Шарко – кастриран, Лишко – кастриран и се лекува от краста, Рошко – кастриран, Лиса – кастрирана, Хара е на седем месеца, Кая е сляпа с едното око, Сивка, Чера – кастрирана и давам специални витамини и лекарства, Тик – кастриран (блъскан от кола и има тикове), Нера – на седем месеца и лекувам от краста, Шарка, Мамето – кастрирана, Мила 1 и Пенсионера почти на вижда + бебетата Верила и Нова. Много скоро ще намеря домове на бебетата и ще кастрирам последните некастрирани момичета.

hara nova
Хара и Нова

Обичам ги и те знаят това. Чакат ме всеки ден.
Кастрацията ще спре популацията на бездомните животни на 100%.
Просто всеки трябва да започне от своя квартал и да направи всичко възможно.

1240211_358567284275520_1170824522_n

Comments are closed.

Scroll to Top