За първи път влязохме в Кремиковци точно преди 2 години. Октомври 2010-та година. Видяното там ни порази – оцелели в гниещия метален скелет на комбината, сираците на завода ни посрещаха като призрачни сенки – със стърчащи ребра, омазани в грес и масло, подивели от самота и пощурели от глад.
В началото кучетата бяха твърде слаби за кастрация, така че трябваше да ги захранваме преди да започнем да ги обработваме
Решихме, че не можем да живеем, знаейки, че тези животни измират от глад по кьошетата, крадейки, за да изядат бебетата на другите. Започнахме да ги храним, за да можем да ги кастрираме – бяха твърде слаби. С ваша помощ за 2 години успяхме да кастрираме много от женските кучета. Над 15 тона храна потънаха в гърлата на гладниците от комбината. Отделно, прибрахме огромно количество животни за лечение и поддържахме една от клетките на приюта винаги пълна с несретници, взети от там.
Някои от задомените ни кремиковчета
Сега обаче казваме КРАЙ. С времето и сами се убедихме, че роматничните ни мечти да преборим проблема изцяло с упоритост и добра работа станаха на пух и прах. На място започнаха да се пускат нови и нови животни. А даренията за кампанията се стопиха – всяко чудо за 3 дни. Работата ни за кучетата на Кремиковци прерастна в ощетяване на кучетата в приюта, в ощетяване на кастрационния център и нещо по-лошо: започнахме да се питаме дали нашето присъствие там не влошава ситуацията с новопоявяващите се животни.
Никога няма да забравим спасилия се по чудо вече трикрак герой; нито горката немска овчарка, изхвърлена, за да я „намерим“ ние и паднала в асфалтова яма – момчето не оцеля, умря от отравянето
Казваме КРАЙ и се чувстваме почти като предатели, но не можем да преливаме от пусто в празно – каквото можахме – направихме, време е да продължим нататък. Твърде малко сме и твърде малко имаме, за да го пилеем. А и работим по програмата „Кастрирай и Върни“, колкото и трудна да е частта „Върни“. Затова ви благодарим искрено. Благодарим ви и сме ви безкрайно сме признателни за подкрепата, бъдете сигурни – тя не била напразна. Животите на стотици кучета бяха спасени чрез храната, кастрациите, леченията, новите им домове. На място вече не могат да бъдат видени онези скелети, които срещнахме преди две години. Постоянните обитатели на района повечето са кастрирани, не се раждат бебета само за да умрат в металното чудовище.
На два пъти се наложи да правим кастрации на място, т.к. имаше твърде много спешни (бременни) женски. Повечето кучета обаче обработихме в приюта
С осиновяванията на две кремиковски момичета (имаме още кремиковчани в Богров, заповядайте да осиновите!) отбелязваме края на работата ни в Комбината. Мандира и Баба Бонка, както десетки техни братя и сестри по съдба, които успяхме да задомим, вече изживяват дните си в Рая, наречен собствено семейство:
Удивителната двукрака Нени, или както я наричаха там – „Двуколката“ се превърна в символ на това място за нас. Две паметни снимки – от деня, в който я прибрахме и в собствената и каляска в новата и родина – Белгия:
КРАЙ
Какво правихме в Кремиковци:
