Историята на Фокстрот е от дългите и оплетените, от ония, за които се чудиш – ще има ли в крайна сметка щастлив завършек?
Фокстрот замина за Холандия, заедно с цялото си кучило, още като кутре. Сладкиш като него, бързо беше осиновен.
Фокси замина за Холандия като бебешорче
Около годинa по-късно обаче, получихме лоша новина – заради наследствено заболяване, Фокси е окуцял, ортопедите в Холандия са обявили състоянието му за непоправимо и препоръчват евтаназия. За щастие, договорите ни с осиновителите изключват вземането на такова решение едностранно, а Алайда – холандската му приемна мама – бди зорко над всички, задомени от нея кучета, дори години след това. (Това е причината винаги, когато изпращаме кучета в чужбина, да работим с насрещна, проверена организация. Фактът, че осиновителят изглежда и звучи добре, не означава, че след няколко години ще продължи да бъде най-доброто за някое наше куче…)
Макар „стопаните” да считаха, че е по-хуманно да го евтаназират, вместо да го върнат в България (убедени от тамошно ортопедично светило, че всичко е по-добро от, цитирам, „попадането му при български ветеринари-касапи”), съдът все пак взе правилното решение и върна Фокстрот при нас.
А от Централна Ветеринарна Клиника получихме чудесна вест – диагнозата на Фокси е объркана и Д-р Влади Златинов може да оправи нещата. Така и стана – след операциите и няколко месеца рехабилитация, Фокстрот не само проходи отново – той започна спокойно да тича и скача, сякаш нищо не е било. Е, признаваме си, че подходихме лееко злорадо и изпратихме рентгенови снимки и видео на тичащият Фокстрот не само на „стопаните” му и на „лекуващият” го ортопед, но и на доста от холандските му колеги. Човещинка, какво да се прави…
Фокси след операцията
И така, Фокси заживя във „Фермата”. В началото му беше трудно – израснал в дом, свикнал на други порядки, без дори да разбира речта на хората около себе си (все пак беше заминал като бебе и за него холандският език се оказа роден), той имаше нужда от малко време и много обич, за да се отпусне и да ни заобича отново.
Когато, преди 3 месеца, от Бтв помолиха да вземат приемно някое „добро, много едро куче, което не хапе и не напада селскостопански животни” за тяхно риалити предаване, решихме да разнообразим живота именно на Фокси и изпратихме него (на което Д-р Златинов реагира със „Само да видя по телевизията, че го връзват или куца, отивам и си го прибирам, да знаете!”).
И така, предаването свърши и дойде време да се върне в клетката. Само дето, собственикът на фермата, в която се снимаше предаването, вече се беше влюбил във Фокстрот и пожела да го осинови. Не бяхме сигурни, дали е добра идея и изпратихме Д-р Станкова на посещение на място, с изричните указания, ако й се стори, че не е щастлив, че не е обичан, че живее само навън или, че не се грижат добре за него, да си го вземе…
Д-р Станкова си взема довиждане с Фокси и новото му другарче в игрите
Вместо да го вземе обратно, Д-р Станкова обяви, че Фокстрот най-после си е у дома – обичан и обичащ, неспирно търчащ в огромния имот и щастлив. Най-после – щастлив!