Бяха четри абсолютно еднакви бебоци – изоставено кучило мъничета насред люта и страшна зима. Намериха си прекрасни приемни стопани, сложихме им ваксините и дойдоха в приюта. Това се случи през януари 2012-та година и ние никак не сме си представяли, че прекрасните кучета ще останат да чакат обич толкова време. Две „карти“ се прибраха сравнително бързо – като мъници, още две останаха за вечното чакане. Това тук е историята на Каро, днес при нас остава само нейната мила сестричка (спа)Тия.
Да започнем с това , че Каро, вече Кари, е Голямо Черно Куче. На езика на приютите това се превежда като Нежелано Самотно Сърце. Две години изкара тя зад решетките, докато и се усмихна късметът. Но как и се усмихна само! Всичко започна през декември миналата година, когато получихме следното писъмце: „Казвам се Мария и живея с мъжа ми и двете ни деца в Белгия. Планираме да се приберем в БГ през април месец и искаме да посетим приюта и да осиновим куче за малкия ни син, като подарък за 5-тия му рожден ден. Това е мечтата му!“ Принципно, бихме сложили това писмо в графа „микро-перспектива“. Не защото се съмняваме, че точно това е мечтата на милото дете, а защото знаем, че когато осиновителите трябва да си организират сами транспорта (не пътуваме до Белгия) нещата обикновено се разсъхват. Не и този път!
Казано вкратце – хората наистина дойдоха от Белгия във Фермата и намериха Каро. Нямаше как да вземат своето момиче веднага и тя трябваше да остане при нас още десетина дни, докато отпътува. Какво вълнение беше само, милите хора се бяха притеснили, че за тези дни може някой друг да я поиска: „Моля ви, не я давайте! Не искаме друго куче! Сутрин се будя с притеснение, че може някой друг да я хареса и поиска. Всеки ден й гледаме снимките и нямаме търпение да стане време да я приберем и качим на самолета :)“
И така, Каро отпътува за Белгия, отминаха всички първоначални тревоги и страхове, а животът е по-хубав от всякога. Ето и разказа на Мария – как са нещата с Кари и нейното ново семейство днес:
„Кари се чуства вече прекрасно! В началото беше много, ама много тъжна….не ядеше, само лежеше и ни гледаше с тъжни кафяви очички. Но въпреки това сутрин като ни видеше, идваше, лазейки по корем и ни ближеше ръцете, но пак с тъга в очите. Не искаше да излиза на разходка, единствено излизаше да си свърши физиологичните нужди на двора. Сърцето ми се късаше. Но след около 10 дни всичко се промени 🙂 Вече е едно щастливо момиче, което маха с опашка и скимти от радост, когато ни види 🙂 Също така е голяма глезла – след първоначалното скачане от радост, ляга на пода по гръб и иска да я галим и мачкаме 🙂 Ако се разсеяме и спрем, ни бута с лапа да продължаваме 🙂
Преди седмица ни даде да я окъпем, но хич не се зарадва на сешоара 🙂
Много сме щастливи, че я има вкъщи. Тя е много умно животно, например всичките нейни си неща си ги пази – малкият ни син и подари едно негово плюшено куче в деня, в който я взехме. Тя нито го дърпа, нито го къса, слага си главата на него да спи 🙂 Има също гумена играчка и въже за дъвкане, които си стоят новички, ноооо….всичко друго – дървено или пластмасово – се гризе, когато ни няма. Затова – стои на двора, докато се приберем и тогава влиза вкъщи 🙂
Тя изцяло промени нашите навици – вместо да се излегнем на дивана след работа и да си намираме оправдание, че сме скапани от труден ден, отиваме в един малък парк до нас, където се разхождаме с нея, а децата карат колела. 🙂
И така, тя стана част от живота ни, без много много да сме го планирали. Аз видях страничката ви някъде през декември и понеже малкият ни син искаше куче от извествно време, подметнах на мъжа ми, че може да осиновим едно. Той беше абсолютно против. Сега са голяяяяма любов. Той прави всичко – храни я, разхожда я, сутрин става с мен в 6:00 да я разходи, преди аз да съм тръгнала на работа 🙂 Е, малко страда също, че тя най-много се радва на мен :-))))
Сега всичките ни планове за ваканция са съобразени и с нейното присъствие 🙂
Аз ви бях пращала нейна снимка при нас, но пак ви я препращам – принцеса Каролина (както я нарича големият ни син). :-))))
Поздрави и приятен ден! Мария“
В чест на Кари Мария и нейният съпруг Валентин подпомогнаха приюта с дарение, осигуряващо завършването на една от общо 36-те ни стаички за животните. Безкрайно много им благодарим – както за това, че дадоха такова щастие на доброто момиче, така и за шанса, който дават на кучетата, за които ще се погрижим след нея. Бъдете много щастливи, все така усмихнати и прекрасни, мило семейство!
Comments are closed.