Два случая от клиниката на приюта

Събраха се толкова много прекрасни истории за щастливо осиновени животни, че направо не знаем къде да се денем от удоволствие. Радостните новини обаче не са всичко в нашето ежедневие – сблъскваме се с твърде много ужас и болка. Избрахме два случая от последните дни, чрез които да обърнем внимание на основни проблеми, с които се сблъскваме всеки ден в работата си.

Пиометрата

При нас пристигна отчаян стопанин с мила тигрова питбулка. Предисторията е объркана и неприятна. Действието се развива в с.Чепинци. Кучето се почувствало зле, стопаните го завели на лекар. Неясно как и защо лекарят предписал някакви лекарства. Няколко дни по-късно кучето се подува страховито. Отново отиват при лекаря, но този път диагнозата е правилна: пиометра.

Казвали сме много пъти – единственото адекватно третиране на пиометрата е незабавната кастрация. В безумно редки случаи, когато става дума за някакви невероятно ценни за породата си екземпляри може да се направи спешно (и много скъпо) хормонално-антибиотично лечение, което да потисне възпалението до следващото разгонване. След това обаче трябва кучето да се заплоди незабавно и да бъде кастрирано кратко време след раждането. Други опции – няма. Всичко друго е прах в очите.

В този случай обаче се започва „лечение“. Едно такова лечение, което лекува само джоба на лекуващия и нищо друго. Ден след ден кучето гасне и се чувства все по-зле. Накрая стопаните се сапикясват, разбирайки, че всеки момент ще загубят любимото си куче и я водят при нас за кастрация. Снимките, които ще видите тук показват един от най-страшните случаи на пиометра, които сме виждали някога. Ако не ви призлва от такива неща – вижте ги ТУК и още една ТУК.

Нашият лекар-кастратор д-р Станкова направи максималното. Напрегнато и бързо отстрани огромната, пълна с гной матка и заши горката кучица. Хората си я гушнаха и потеглиха ужасно тревожни. След половин час звънят… „Тя не се събужда…“

Оттам нататък историята е твърде болезнена за разказване. Скапана от огромното количество безумни медикаменти и продължилото толкова дълго вътрешно възпаление, питката не издържа. Отиде си така – полу-заспала, в ръцете на любящите и стопани и всички, наистина всички, дори най-коравите сърца, реваха като малки деца за това кротко момиче…

Кастрирайте си кучките навреме, хора! Молим ви, кастрирайте ги, за тяхно добро е. Кастрирайте ги още преди първото разгонване, спестете им целия тоя ад. Толкова много кучки и котки с пиометра си отиват всяка година – не допускайте и вашата да е сред тях.

Карабинерчо

Вторият случай от клиниката, за който решихме да ви разкажем е този на Карабинерчо. Вероятно вече ви става ясно, че иде реч за куче с впита верига, в неговия случай – карабинер, който е държал веригата здраво затегната около врата му и се е врастнал в кожата му чак до гръкляна.

Случва се толкова често, че вече се питаме сънародниците слепи ли са, идиоти ли са или са просто нечовешки жестоки.

Кучета, вързани да служат като живи аларми над купчини боклуци и няколко домата в грозни дворове.

Кучета,  чийто живот се свива до 3 квадратни метра на метър и половина верига от втория им месец до последния им дъх.

Кучета, вързани на едно и също място ден след ден, месец след месец, година след година, хранени с помия, непомилвани от човешка ръка, бълшасали, затъпяли, обезумяли от скука и лай.

Така наречените „кучета – пазачи“. Охранители на коптори, мъченици за нищото, последни нещастници на тая земя. Те са по-нещастни дори и от бездомниците, които се скитат гладни и мразени по улиците,  те нямат нищо, дори и малко свобода… тяхна е само веригата.

Такъв е и нещастникът Карабинерчо. 3-4 годишно едро куче от краен софийски квартал – по нашему – шопско село. Кучето ни го докараха от „Екоравновесие“ – стопаните го изхвърлили на улицата, съседите се оплаквали, че е агресивен. Ах каква изненада! За ваше сведение – всяко куче над 34-40 килограма се обявява за агресивно в мига, в който пресече погледа на Нане и Вуте. Появи ли се някой грамадан на улицата, ама ако ще най-заспалия слон да е, завалява порой от сигнали и жалби в стил: „агресивното куче разкъса децата!“.  Независимо, че същото в този момент получава половин баничка от „жертвите“…

Освен сраснатия метал, Карабинерчо може да се похвали и с ужасно гадно сплъстяване – типично за куче, прекарало живота си на верига. Дори и късокосместата козина става на твърда обвивка след няколко месеца търкаляне в собствените си урина и изпражнения. Миризлива и степана, козината дава убежище на безброй мъчителни паразити – единствена компания на живите аларми в безкрайните им самотни дни.

Ей-такова едно черногледство сред многото радости. Едно постоянно напомняне, че мечтите и действителността се различават брутално много, че работата никога няма да свърши, че живеем в адската дупка сред безумни хора…

А Карабинерчо… той има да се повъзстановява. И като се възстанови ще го изтупаме и ще стане най-печеният и лъскав левент. И никога, никога, никога, никога, никога повече няма да бъде вързан. По дяволите всичко лошо! Доброто ще победи! ХАУ!

Comments are closed.

Scroll to Top