Дом за Евгени и Джени

Двама герои с една и съща съдба – изоставени пред приюта кучета, се прибраха у дома през изминалите дни. Изоставянето на кучета пред приюта е колосален проблем, който борим с най-различни методи. Въпреки денонощната охрана и 500-те ни пазачи, които надават вой на секундата, в която се появят натрапници – този проблем съществува.

Уви, когато казваме на десетките хора, звънящи всеки ден , че няма място, казваме истината – няма място. Няма да повярвате колко много хора си позволяват да крещят, заплашват и псуват – в началото се пищисвахме, сега вече знаем, че го намират за „нормално“ – за тях ние сме лъжци, които просто са длъжни да приемат точно това куче… Лошото е, че когато някой такъв „спасител“ реши да стовари кашонче с бебета или някое голямо куче пред оградата, не просто не му прави услуга, а поставя на огромен риск както това животно, така и нашите.

Тъй или иначе, чакаме малко да се затопли и вероятно ще сложим камера на пътя, за да можем да даваме на инспектората информация за хората, които ни създават толкова много проблеми. Кучетата обаче не са виновни, и ние ще гледаме да направим и невъзможното, за да решим техния проблем, нали затова сме тук. Ето двама, на които много им провървя:

Jenny

4 месечната сладурка Джени дойде при нас заедно с братчето си в кашон, застлан с прокъсана черга преди около 3 месеца. Нейният брат-дребосък замина за Германия с последния ни транспорт и беше много тъжно, че тя остана, но Николай Баев реши този проблем с един решителен замах като избра тъкмо тази добра троха да бъде първото му куче. Джени е кротко и умно създание, което със сигурност ще постави едно страхотно начало на кучкарския път на Николай. Да са живи и здрави!

Сбогувахме се за добро и с едно от любимите ни кучета – добряка Евгени. Този усмихнат, весел, вечно позитивен симпатяга се появи при нас преди около година – вързан на оградата и силно озадачен от зверския лай, с който бива посрещнат всеки нов. Разбира се – не си го сложи много на сърцето, той просто не е такъв човек.

evgeni

Мина цяла година… Генчо не предизвика ничий интерес, независимо, че го показвахме на кого ли не, увещавахме всеки дошъл, че няма да сбърка ако вземе това куче… нищо. Добре, че е семейството на д-р Гергушка, което вече има опит с осиновяването на кучета от Богров! Евгени, който иначе изобщо не харесва идеята да се вози в кола веднага разбра каква е работата, облиза порядъчно семейство Гергушки, натовари се сам в колата и потегли към село Бреница, където ще живее много обичан и щастлив до края на дните си. Каква радост!

Comments are closed.

Scroll to Top