2012, есента
Кръстиха ме Добри, понеже съм добър. Преди си имах и друго име, имах си и човек, който ме взе още от бебе и ми казваше, че ще се грижи за мен и ще ме обича Завинаги! Това „Завинаги”, явно означава около пет години или пък аз нещо сбърках, знам ли. Моят Човек беше добър, сигурно без да зная съм направил нещо толкова лошо, че е трябвало да ме изхвърли тук…
Няколко дни по-късно
Моят Човек още не се е върнал за мен. Гладен съм, студено ми е и не спирам да се чудя – Къде сбърках? Какво лошо направих на моя човек, та забрави, дето щеше да ме обича завинаги…
Още няколко дни по-късно
Всъщност, не е чак толкова лошо, започнах да свиквам. Тук сме трима – аз, Сара и Кремена. Сара и Кремена си имат приятелка – една човечка, която им носи храна. Хубавото е, че и на мен носи. Лошото е, че още не знам, какво сгреших, та моят Човек не остави тук…
2013, пролетта
Още съм си тук, на паркинга. Минават много хора, някои ни дават храна, други ни бият. По-лошото е, че никога не знаеш предварително, кой от кои е – от хранещите, или от биещите.
2013, есента
Кремена умря. Блъсна я кола. Уж не караше към нея, а в последния момент зави и… изгубихме истински приятел… Сара ми каза да не плача – сега Кремена била на по-хубаво място, където човеците не те лъжат, че ще те обичат завинаги. И не се правят, че ще ти дадат хляб, за да те ритнат като приближиш…
2014, пролетта
Сара е болна.Ама много, много болна. Вече дори не може да става.
Добри и Сара са болни
***
И аз съм болен. Легнах при Сара и се разбрахме да умираме заедно, за да не останем пак самички и заедно да отидем на мястото с нелъжещите човеци.
Нашата човечка, дето ни храни дойде и видя, че сме болни. Обади се на някакъв друг човек, казва се Хоратаотприюта. След малко дойде и самия Хоратаотприюта. Каза, че сме болни от гана и трябвало да ни бие инжекции. Не знам какво е това инжекции. Дано не е някоя жилава пръчка, че както сме болни, само бой с инжекции ни липсва.
Сега със Сара сме на едно хубаво място, викат му приемендом, там живее Хоратаотприюта. Тук е топло и хубаво, само дето ми е толкова лошо…
***
Бият ни инжекции, не било толкова страшно. На мен вече ми е по-добре, но Сара едва диша.
***
Сара умря… Мъчно ми и плача, когато Хоратаотприюта отиде на работа.
Уж е човек и той, пък като дойде и сърцето ми едно такова трепери от радост. И му казах „Глупаво сърце, не знаеш ли, че хората лъжат и скоро Хоратаотприюта ще те изостави”. Ама то – пак се радва. Глупаво сърце!
Май, 2014
Брей, колко съм глупав. Чак сега разбрах, какво е „Хора” и какво е „Приюта”. А го разбрах, понеже съм съвсем здрав и най-после дойдох в приюта. Тука сме 200 кучета, ей! Манджа, обич, Доброволци (сигурно са ги кръстили така, понеже и те, като мен, са добри) – всичко си имаме! И най-после разбрах и друго. Ония, лъжливите, дето ти казват, че ще те обичат завинаги, пък не те и те ритат и те убиват, те са човеци. А другите, добрите, дето не лъжат и се грижат, те са Човеци. Имало разлика, значи.
Добри и Кайо (на заден план) във Фермата
2014, есента
Хората от приюта казват, че ще ми намерят Човек. Да си имам мой си дом и играчки! И легло, ама само за мене си, а не Кайо да ми го гризе! Все едно всеки ден е съботаинеделя и винаги е мой ред да ходя с доброволците!
2015, пролетта
Вече съм звезда! Дойдоха едни момичета да питат нещо, хората от приюта казаха „Да снимаме Добри, понеже е добър и няма да изяде гъските” и тадааам! Има ме в календар! Хората от приюта казаха, че сега със сигурност някой ще ме забележи и ще поиска да стана неговото куче! Освен това обещаха, че този път наистина ще е завинаги! Не знам защо, ама им вярвам, нали ме спасиха от ганата и от живеенето навънка. А аз не искам вече да съм вънкашник!
2015, есента
Значи, ето как стоят нещата. Пиша от едно странно място, викат му Холандия. Моите хора от приюта ми казаха един ден „Хайде, Добри, да си ходиш у дома!”. И аз се чудех, защото „Фермата” беше най-хубавият ми дом и дето се вика, вече си бях у дома. Ама не било баш така! Голямо далече е това мое „у дома” обаче, много пътувах. И когато стигнах! Еее, няма такова място, като моето у дома! Хубаво, чисто. И наистина си имам мое легло, и мои си играчки, и винаги е съботаинеделя! Имам си мои хора и са от Човеците. Е, малко са глупавички и ми говорят неразбираемо, та трябва да налучквам, ама ще свикна.
Добри в Холандия
Та, ако случайно хората от приюта прочетат, да знаят – Добри е добре и си е у дома! И благодари, ама много!
П.П. А, само една забележка имам – и Кайо е тука и не спира да ми гризе леглото!
И Кайо в Холандия…
Comments are closed.