Навън е мрачно и понякога дъждовно. Или пък слънчево и сухо. Свежо и зелено, приканващо за разходка. Или снежно и красиво – само за игра. Понякога е топло, друг път студено. Пролет, лято, есен или зима. Но за нас е винаги толкова монотонно. Не можем да изберем да излезем или да останем сгушени вкъщи. Наблюдаваме как се изнизват дните, как се сменят сезоните, наблюдаваме винаги от едно и също място – зад решетките на нашите клетки. Защото живеем в приют!
Там се грижат за нас и ни обичат, но ние мечтаем за собствен дом. Когато няма вече да е еднообразно, скучно и сиво. Когато всеки ден ще е като уикенда – ще ни галят и разхождат, ще ни дават лакомства, ще ни се смеят на щуротиите, ще си играем, ще имаме много приятели, ще имаме семейство. Когато ще можем да усетим тревата под нашите лапи, да се скрием под сянката на дървото, да се топнем в някоя рекичка, да покорим някой връх… Когато ще бъдем обичани и ще обичаме с цялото си сърце.
Да, мечтаем си за тези дни и ги чакаме нетърпеливо, така както чакаме да дойде уикенда, така както чакаме доброволците – нашите приятели, хората, които внасят цвят в живота ни. Знаем, че имате много ангажименти, че сте вечно заети и забързани. Знаем, че имате само един уикенд. Но и ние само това имаме – 2 дни, в които можем да се почувстваме като истински домашни любимци благодарение на вас.
Затова ви молим – не ни забравяйте като се стопли и започнете да излизате по планини и горички; не ни забравяйте, когато падне сняг и искате да прекарате деня на топло; не ни забравяйте НИКОГА. Защото ние си имаме само вас и вашите разходки! И ви очакваме – Всеки Уикенд! Ще ви чакаме и този!
Comments are closed.